3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 21.11.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1100 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. Г. от [населено място] срещу решение № 2498/30.11.2017г. по т.д. № 2709/2017г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5586/04.07.2016г. по гр.д. № 4154/2015г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено, че касаторът и „Нитранс – С“ ЕООД дължат солидарно на „УниКредит Ауто Лизинг“ ЕООД сумата от 22 477,34 евро, на основание запис на заповед от 29.01.2007г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417, т.9 ГПК – 17.06.2014г. до окончателното плащане на главницата.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът „УниКредит Ауто Лизинг“ ЕООД, [населено място] и солидарният длъжник „Нитранс – С“ ЕООД, [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че въз основа на запис на заповед от 29.01.2007г. във връзка с договор за финансов лизинг от 29.01.2007г. ответникът „Нитранс – С“ ЕООД е поел задължение безусловно да заплати при предявяване на ищеца „УниКредит Ауто Лизинг“ ЕООД сумата от 44 893,32 евро. Записът на заповед е авалиран от И. Г. Г.. Ценната книга е предявена за плащане на ответниците на 20.02.2014г. с нотариални покани от 29.01.2014г. Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява твърдяното задължение. С оглед обвързаността на ценната книга с договор за финансов лизинг решаващият съд е изследвал и каузалното правоотношение. Позовавайки се на заключението на проведената съдебно – счетоводна експертиза, решаващият съд е приел за установено съществуването на претендираното вземане. Счел е за неоснователни възраженията във връзка с предявяването на ценната книга, както и че задължението е погасено по давност. Посочил е, че записът на заповед е предявен на ответниците на 20.02.2014г., заповедното производство е инициирано на 17.06.2014г., а исковото – на 26.03.2015г., както и че по делото липсват доказателства дължимата по договора сума да е заплатена от ответниците. С оглед на това е потвърдил първоинстанционното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС няма правомощието да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос. По същество в него са изложени изцяло бланкетни оплаквания за необоснованост на въззивното решение и нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че са налице неистински фактически констатации и неправилни правни изводи, тъй като въззивният съд е допуснал грешка при прилагане правилата на логиката. Твърди, че не е разгледано възражението за спиране на производството поради висящ между страните спор за собственост на процесните леки автомобили. Следователно касае се до неконкретизирани касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които биха били предмет на преценка от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка обосноваността на изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти.
Настоящият състав намира, че след като не е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2498/30.11.2017 г. по т.д. № 2709/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.