О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 30,06,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 121 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” А. , гр. Г. чрез процесуалния пълномощник адв. С. Б. срещу въззивно решение № 84/12.08.2009 г. по в. гр. д. № 596/2006г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 02.02.2005 г. по т. д. № 637/2003 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от синдика на “Ф” АД/ в несъстоятелност/ срещу “Ф” А. и “З” А. иск с правно основание чл. 645, т. 4 ТЗ, и е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващането на взаимни задължени с протокол от 28.12.2000 г., подписан от “Ф”А. /в несъстоятелност/, гр. С. и “З” А. , гр. С..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допустимостта на касационното обжалване на това решение в съответната му част се обоснована с твърдението, че с него съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по предпоставките на иска с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, визирайки основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложени са две решения: Решение № 20/31.01.2007 г. по т.д. № 489/2006 г. на ВКС, ТК и Решение № 23/21.03.2008 г. по в. гр. д. № 606/2007 г. на Великотърновски апелативен съд, което е влязло в сила.
Поддържа се и довод за това, че въззивното решение е постановено в противоречие с принципите на равенство и състезателност в гражданския процес, като се цитира решение на 5 членен състав на ВКС – Решение № 422/18.07.1997 г. по гр. д. № 250/1997 г., тъй като не били обсъдени свидетелските показания и правните аргументи на страната.
Постъпил е отговор от синдика В. Ц. , в който се изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С въззивното решение Софийски апелативен съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта му, относима към предявения от синдика иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, е приел, че подписаният между страните протокол за прихващане на взаимни задължения е с дата 28.12.2000 г., т. е. след началната дата на неплатежоспособността. Според решаващия съд, недопустимо е прихващане на насрещни задължения чрез договорна компенсация след началната дата, поради което прихващането е недействително по отношение на кредиторите. Въззивният съд е счел, че е без значение кога са възникнали задълженията, които са били компенсирани.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят не е посочил кой според него е конкретния правен въпрос, по който въззивният съд в своето решение се е отклонил от практиката на ВКС, но предвид разрешенията, дадени в цитираната практика на съдилищата ВКС, би могло да се приеме, че вероятно въпросите най общо са свързани с приложението на чл. 645, т. 4 ТЗ.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК – ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК/.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или с решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
В случая, не е налице отклонение от формираната съдебна практика по приложението на чл. 645, т. 4 ТЗ. Едно от съображенията за уважаване на иска е свързано с момента на извършване на договорната компенсация между “Ф” А. и “З” А. спрямо началната дата на неплатежоспособността. Т. е. страните са компенсирали свои насрещни задължения, оформяйки ги в писмен договор, обективиран в документ, наименован от тях като протокол, на 28.12.2000 г., след като за начална дата на неплатежоспособността, съобразно съдебното решение на съда по несъстоятелността е определена датата 19.11.2000 г.
Елементите от фактическия състав на чл. 645, ал. 4 ТЗ са съобразени от решаващия съд и изводите са съответни на формираната съдебна практика по приложение на този текст на закона.
Независимо от горните съображения, обуславящи извод за липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се отбележи, че част от представената от касатора съдебна практика принципно касае приложението на чл. 645 ТЗ, но дадените разрешения по цитираните дела са свързани с установяване на различни факти, като преценката за съставомерност по различните алинеи на чл. 645 ТЗ е свързана с разрешаването на конкретните казуси. Затова и не може да се счете, че дадените разрешения по тези въпроси, са пряко относими към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито пък може да се направи извод за противоречиво разрешаване на общо формулираните правни въпроси по приложението на закона.
Неточно е позовававането на Решение № 20/31.01.2007 г. на ВКС, тъй като в него е намерил разрешение правен въпрос, относим към друг фактически състав и свързан с чл. 645, ал. 1, във вр. с ал. 2 и 3 ТЗ.
Неотносимо към конкретния фактически състав е и представеното решение на Великотърновски апелативен съд, в което е прието, че конкретните факти се субсумират под фактическия състав на чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Въпросът за това, кои факти се приемат за доказани и кои са останали недоказани, е свързан с действията на страните в съдебното производство, предвид техните възможности и преценка за процесуалната им защита. Искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за доказването на фактите не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Изводите на въззивния съд относно установяването на всички законови предпоставки по чл. 645 ТЗ и в частност на ал. 4 от същия текст е направен в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция, е формирано и становището за доказаност на твърдяното от ищеца право по предявения иск. Касаторът не е въвел изрични доводи за незачитане на надлежно извършени от страните процесуални действия, а позоваването на решение на 5 членния състав по повод преценка за нарушения на обществения ред при производство по екзекватура не води до извод за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 84 от 12.08.2009 г. по гр. д. № 596/2006 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: