О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София,12.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 211 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В. М. В. чрез адв. З. С. Д. срещу определение № 354/16.12.2011 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 523/2011 г.
С него е потвърдено определение на Златоградския районен съд за прекратяване на производството.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Поставен е въпроса за разграничение на чл. 1, ал. 1 т. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР и възможно ли е да се издаде съдебно удостоверение, без делото да бъде насрочено в съдебно заседание.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В. М. Л. е предявил иск против ТД на НОИ [населено място] и [фирма], за установяване трудов страж в търговското дружество за периода 14.06.1989 г. – 01.111990 г. на длъжност заместник директор.
Първостепенният съд е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на нередовност, включително да се представи удостоверение, че документите, установявщи стажа, са загубени или унищожени.
Поради неизпълнение, исковата молба е върната .
Въззивният съд потвърдил определението на Златоградския районен съд. Изложил е съображения, че изисканите от съда удостоверения са условия за разглеждане на иска, което е важимо за всички хипотези по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за разграничение на хипотезите по чл. 1, ал. 1, т. 1 и на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР – иска за установяване на трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г. и иска за установяване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, няма отношение към съображенията, поради което исковата молба е върната. Причината е, че тя е била нередовна – съгласно чл. 4 ЗУТОССР към исковата молба, по който и да е от трите предвидени в закона установителни искове, се представя удостоверение по чл. 5 от същия нормативен акт. Това е удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено в 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца.
Въпросът дали могат да се издават съдебни удостоверения, без делото да е насрочено, не е относим към постановения резултат, защото В. М. не е поискал от съда снабдяване със съдебно удостоверение. От друга страна, ясно е и никога не е имало съмнение, че съдът издава удостоверения, за да съдейства на сраните по различни въпроси, включително и за представяне на доказателства, имащи отношение към допустимостта на исковото производство и няма никакво значение в каква фаза от развитието си е съдебният спор.
В заключение, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение . № 354/16.12.2011 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 523/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: