1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С., 16.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1639/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. М. А. срещу решение № 411 от 15.01.2016г по гр.дело № 20362/2014г. на Софийски градски съд в частта ,с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 13.06.2014г по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 500 лева , по иск на настоящия касатор за вреди от неизпънение на договор за правно съдействие от ответника като адвокат.В частта за присъдените имуществени вреди въззивното решение е влязло в сила
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва въпросът как се прилага общественият критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди . Изтъква се противоречие с указанията в т.ІІ от ППВС№4/23.12.1968г и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по този въпрос ,както и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като въпросът се решава противоречиво, за илюстрация на което са приложени решения от практиката на въззивни съдилища и реш. № 407/2010г ІІІ г.о на ВКС В сходни случаи, размерите на обезщетенията се определят различно ,тъй като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД се тълкува и прилага различно .
В отговор ответникът по жалбата Ц. В. счита ,че касационно обжалване не следва да се допуска.Няма противоречива практика, конкретен въпрос не е формулиран .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението съдържа общо формулиран въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД и се изтъква противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г , но не се отчита установеното в процеса по отношение на заявените за обезщетяване неимуществени вреди . В решаващите мотиви на съда те са отчетени като негативни изживявания от психическо и физическо естество и състояния , предизвикани от лошото изпълнение на договора за поръчка (за правно съдействие) от страна на ответника , както е заявено и поддържано в исковата молба , без по делото да са установени медицински диагностицирани отражения върху здравето и психиката , освен засвидетелстваните моментни повишения на артериалното налягане при ищеца.Интензитетът и времетраенето на негативните преживявания като тревога , подтиснатост, повишено кръвно , притеснения и нерви , произтекли от злепоставеното доверие при този вид договорно неизпълнение , са преценени конкретно при определяне размера на обезщетението. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие , а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .
Съответната преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай , докато в касационната жалба и изложението не се посочва кое значимо обстоятелство е останало необсъдено , или неоценено от въззивния съд. Преценката на съда по същество е намерила място в мотивите на обжалваното решение , обективирана като решаваща дейност по изискуемия начин, а доводът в изложението за противоречие с указанията ППВС № 4/1968г е общ , не е подкрепен с конкретна обосновка и няма връзка с решаващите съображения на съда .
В решението е преценена конкретната неимуществена вреда от конкретното договорно неизпълнение ,като е съобразено указанието в ТР №4/2012г ОСГТК. Обсъдени са обстоятелствата и са изложени мотиви по кръга въпроси , свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД съгласно указанията в ППВС № 4/1968г и установената практика на ВКС по чл. 290 ГПК . Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , доколкото в негова подкрепа се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението по други съдебни актове ,в които са преценявани други , различни обстоятелства от кръга посочени в ППВС №4/1968г , без да се аргументира противоречие по правен въпрос.Различните по размер обезщетения на неимуществени вреди за случаи , които дори не са сходни, не са приемлив довод за противоречиво тълкуване на нормата , или разрешение по правен въпрос . Разяснение кога има противоречие между решения , ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения , се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Липсва тъждество на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и фактите, изтъкнати решаващо в приложените няколко решения от съдебната практика В изложението липсва и обосновка за сходство по основните факти .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 411 от 15.01.2016г по гр.дело № 20362/2014г. на Софийски градски съд , в обжалвата част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .