4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 10.10.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4199 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. З. и И. Т. П. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.02.2014г. по гр.д.№3596/2013г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това И. Т. П., Н. П. Н. и К. Е. Б. К. са осъдени да предадат на Е. Б. К. и Рубин Б. К. владението на сграда на два етажа със застроена площ от 29.90кв.м. и Р. 54.68кв.м., състояща се от дневна, обособена кухня на партерния етаж, две помещения на втория етаж, вито вътрешно стълбище за втория етаж и навес към сградата, построена в ПИ с идентификатор 10135.2526.628 по ККР на [населено място],[жк], м.”Св.Н.”.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпросите прекъсва ли се придобивната давност по отношение на сграда, построена върху чуждо дворно място, ако владелецът на сградата бъде осъден да предаде владението само на дворното място; допустим ли е иск за предаване на владение на сграда, построена от трето лице във възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот, ако законоустановеният административен ред за уреждане на отношенията между ползувателя и собственика по реституция е изчерпан; следва ли да се приеме, че права по §63 ЗРП ППЗСПЗЗ има и лице, на което е предоставен под наем от държавата недвижим имот, след което същият е заявил по реда на ПМС №4/88г. искане за предоставяне право на ползване на имота, но отговор на това му искане от страна на администрацията не е последвал, за които касаторите поддържат, че имат значение за точното прилагане на закона, както и в противоречие с трайната съдебна практика.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. Б. К. и Рубин Б. К. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието, че предявилите иска лица са собственици на дворното място на основание реституция и договор за покупко-продажба, с оглед на което на основание чл.92 ЗС е прието, че притежават и правото на собственост върху процесната сграда, която ответниците по иска владеят без основание. Възражението на ответниците по иска, че реституционната процедура е опорочена, тъй като не е завършила чрез извършване на въвод във владение след заплащане на сградата по реда на §4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ е прието за недопустимо да се обсъжда в настоящето производство по причина, че правата на ответниците по иска /сега касатори/ и техния наследодател по §4а ПЗР ЗСПЗЗ са отречени с постановено и влязло в сила съдебно решение, с което спорът за правото на собственост върху земята е разрешен със сила на присъдено нещо. Изложени са съображения, че земеделската реституция не допуска възстановяване на собственост върху имот при запазване на собственост на трети лица върху построеното в имота, или ако то не съставлява пречка за това, лицата, на които е възстановена собствеността върху земята придобива и собственост върху постройката.
За неоснователно е прието и възражението на ответниците по иска /сега касатори/ за придобиване на имота по давност, заявено на основание владение, считано от 1986г. Изложени са съображения, че ответниците е следвало да установят при условията на главно и пълно доказване елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС, а именно постоянно, непрекъснато и спокойно упражняване на фактическа власт върху имота за твърдения период, като тази фактическа власт да е била явна и несъмнена. Прието е, че не е установено ответниците по иска /сега касатори/ да са упражнявали фактическа власт върху имота след смъртта на своя наследодател П. К. П., починал на 05.04.2000г., нито за последващ период, тъй като от показанията на свидетелите се установява, че след 2000г. сградата е била фактически изоставена от тях-в имота не е имало ток, а видно от издадена от [фирма] справка от 11.04.1995г. е било спряно водоподаването на имота. Прието е, че редките и спорадични посещения в имота на една от ответниците не може да се приеме за упражняване на явно и необезпокоявано владение. Още повече, че след извършен от съдебен изпълнител въвод на 02.09.2011г. ответниците по иска не са могли да имат и правомерен достъп до постройката, тъй като са отстранени от терена. Евентуално осъществяваното от тях владение би било пряко нарушение на задължителното за тях разпореждане за преустановяване ползването на имота. Извършеният след това отстраняване ремонт на покрива е прието, че не се установява да е станало със знанието и съгласието на собствениците, поради което според въззивния съд не може да се разглежда като действие на владение.
В мотивите към обжалваното решение следователно съдът не е обсъждал довод, свързан с прекъсване на придобивната давност по отношение на сградата след влизане в сила на решението, с което е разрешен спорът за принадлежността на правото на собственост върху дворното място, в което тя е построена. Прието е, че владението е преустановено след смъртта на П. К. П., което е обусловило извода на съда, че същото е било прекъснато. Поради това следва да се приеме, че първият от поставените от касаторите въпроси не е обуславящ за извода на съда за неоснователност на направеното възражение за изтекла придобивна давност и не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Поради това и разрешението на въпроса за прекъсване на давността, дадено в представените от касаторите решения на ВКС / решение №1219/26.08.1998г. по гр.д.№2911/1996г. на ІV ГО на ВКС; решение от 31.12.2004г. по гр.д.№872/2004г., ГК, ІV Б ГО на ВКС/ не може да намери приложение в настоящия случай, а оттам и да обоснове наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен от касаторите въпрос за допустимостта на иска за предаване на владението на сграда във възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, ако законоустановения административен ред за уреждане на отношенията между ползувателя и собственика по реституция не е изчерпан. Разрешението, дадено в соченото от касаторите ТР №1 от 17.05.1995г. по т.д.№1/1995г. на ОСГК на ВС е неприложимо в хипотези на възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, тъй като касае възстановяване право на собственост по реда на ЗВСОНИ върху имот, който към момента на одържавяването не е бил застроен. Освен това правото на касаторите на ползване, а оттам и качеството им на ползуватели по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е отречено с влязлото в сила решение по гр.д.№1636/17.05.2008г. по гр.д.№3836/2005г. по описа на Варненския районен съд и въпросът за приложимостта на предвидената в §4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ административна процедура не може да бъде поставен и да обоснове различен краен извод. И доколкото този въпрос не обуславя крайния извод на съда за основателността на предявения иск, не може да обоснове и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Както беше отбелязано, въпросът за приложимостта на разпоредбите на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ и за правата на наемател, поискал предоставяне на право на ползване по реда на ПМС №4/88г. е разрешен с влязлото в сила решение по спора за принадлежността на правото на собственост върху земята, поради което не може да бъде преразглеждан, а оттам и не би могло касационно обжалване да се допусне по поставения от касаторите въпрос дали права по §63 ПЗР ЗСПЗЗ имат и такива лица, на които е предоставен под наем от държавата недвижим имот, след като същите са заявили по реда на ПМС №4/88г. искане за предоставяне на право на ползване на имота, но отговор на това искане от страна на администрацията не е последвал.
С изложението са представено решение №1266/12.11.2008г. по гр.д.№5261/2007г. на V ГО на ГК на ВКС, разглеждащо особена хипотеза, в която се приема, че владението не е било прекъснато, която обаче не попада в поставения въпрос за прекъсване на давността, тъй като прекъсването на владението и прекъсването на давността за различни правни понятия. А доколкото въпрос за хипотезите, при които може да се приеме, че владението не е било, респ. е било непрекъснато, в изложението не се поставя, изразеното в това решение становище не би могло да обоснове извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касаторите въпроси не касаят изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск, нито изложените от съда съображения досежно вида и характера на упражняваната върху имота фактическа власт, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.02.2014г. по гр.д.№3596/2013г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: