О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 30,06,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 204 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗД”Б”А. срещу решението от 13.11.2009 год. по гр.д. № 3816/2008 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ЗД”Б”А. срещу решението от 03.08.2008 год. по гр.д. № 24424/2007 год. на Софийски районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от застрахователното д. срещу Р. Г. Р. иск с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ. Като е счел, че по отношение на иска на ЗД”Б”А. за сумата 2033.87 лв., представляваща изплатено по застраховка “К” обезщетение е приложима хипотезата на § 143 от ПЗР на ЗК, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение приложимостта на § 143 от ПЗР на ЗК по отношение на плащания, предхождащи приемането му. Приложил е обжалваеми решения на Софийски градски съд и на Софийски районен съд по сходни казуси, за които решения няма данни да са влезли в сила.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация Р. , чрез пълномощника си е изразил становище, че не са налице законовите предпоставки за разглеждане на жалбата по същество. Подържа и евентуалното становище, че тя е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Становището на настоящия съдебен състав по отношение на основанието за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Предявен е иск с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ.
Претенцията на ЗД”Б”А. по ИМ, депозирана на 30.10.2007 год. срещу Р. Р. е за възстановяване на изплатено от него обезщетение по договор за застраховка „Автокаско“. Няма спор, че в резултат на ПТП от 12.11.2003 год. е било причинено увреждане на л.а.“Фолксваген К. ; с ДК № С* собственост на Й. Ц. вреждането е причинено от л.а. „Опел К. ; със собственик и водач Р. Р. Безспорно е, че на 26.01.2004 год. ЗД”Б”А. е изплатил застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонт на застрахования при него л.а л.а.“Фолксваген К. ;, поради което е предявил срещу виновния водач Р. Р. иск правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение.
Като трето лице помагач на ответника е конституиран застрахователя на увреждащия автомобил МЗК”Е”А. (н).
Както бе посочено по-горе, съдилищата са приели, че в случая е приложима хипотезата на § 143 от ПЗР на ЗК вр.чл.213 ал.1 предл.4 ЗК имаща обратно действие, поради искът срещу делинквента е неоснователен.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
С Решение № 99/02.11.2009 год. по т.д. № 90/2009 год. на І т.о., ВКС е приел, че съгласно § 143 от ПЗР на КТ, нормата на чл.213 ал.1 предл.4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към датата на обнародване на закона – 23.11.2007 год. С изменението на КЗ, регламента на чл.213 ал.1 предл. 4-то се разпростира за всички случай на встъпване в право, независимо от това, дали то е възникнало за правоотношение създадено по КЗ или при действието на ТЗ, с единственото условие делинквента да не е заплатил обезщетението към 23.11.2007 год.
Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС решението по чл.290 ГПК на І т.о. е задължително. В мотивите на въззивното решение, съставът на Софийски градски съд се е позовал изрично на това решение и изводите му са съобразени с него. Т.е. дори да е съществувало противоречие в практиката, то е преодоляно и касационен контрол не следва да бъде допускан.
С оглед на това, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи на 200 лв., съобразно представеното адв.пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.11.2009 год. по гр.д. № 3816/2008 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД”Б”А. да заплати на Р. Г. К. сумата 200 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.