О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 999/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ,подадена от адв. Кр.К. – процесуален представител на „Д. – с., е. и т.“ Е. – С., против въззивно решение от 04.11.2015 г. по гр.д.№ 8946/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-61/17.04.2015 г. по гр.д.№ 52691/2014 г. по описа на Софийски районен съд,с което са уважени предявените от А. Г. К. от [населено място] против „Д.-с., е. и т.“ Е. – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси : 1.Представлява ли умишлено въвеждане на работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване или не е в състояние, за което чл.333, ал.1, т.2 КТ предвижда закрила, поведението на уволнен работник/служител/, който 47 дни след уволнението си за първи път съобщава на работодателя си, че е с намалена трудоспособност и който за период от 10 години никога, нито е заявявал, нито е ползвал гарантирания от чл.319 КТ удължен платен годишен отпуск, особено когато същият твърди в исковата молба, че е бил отговорно лице по ЗБУТ в дружеството на своя работодател. 2. Когато уволнен работник/служител/, не е назначен на работа в качеството си на трудоустроено лице и не работи като такова, и поради това не попада под закрилата на чл.333, ал.1, ал.1, т.2 КТ, а работодателят съкращава реално единствена и ненужна щатна длъжност, която е заемал уволненият работник/служител/, без дейностите по нея след уволнението да преминават в изпълнение на други служители, следва ли работодателят да се поставя в зависимост от предварителното разрешение на Инспекцията по труда, когато 47 дни след уволнението се установява, че уволненият работник/служител/ е с намалена трудоспособност .
Ответната страна – А. Г. К. ,чрез пълномощника си – адв.Е.Д., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по подробно развити съображения. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че съвкупният анализ на представените по делото писмени доказателства обосновава извод за основателност на наведения от ищцата довод за незаконност на уволнението поради нарушаване на предвидената в чл.333, ал.1, т.2 КТ предварителна закрила, което налага отмяна на уволнението на формално основание – съгласно чл.344, ал.3 КТ, без разглеждане на трудовия спор по същество. Прието е , че предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ, отнасяща се за трудоустроени работници или служители, е приложима в случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ, т.е. и в настоящия случай.Този извод е обоснован с представеното Експертно решение № 3433/ 2.11.2005 г. на ТЕЛК по общи заболявания при ІV МБАЛ- София АД, от което се установява, че считано от 2.11.2005 г. на А. Г. Б. /сега К./ е определена 91 % трайно намалена работоспособност /без чужда помощ/, при водеща диагноза: „Последици от мозъчносъдова болест”, и общо заболяване: „Състояние след хеморагия в ДГМХ. Остатъчна плегия за ръката и тежка пареза за крака“, с пожизнен срок на инвалидността, като в раздел „противопоказни условия на труд“- т.12 на цитираното експертно решение е посочено, че освидетелстваното лице следва да изпълнява „работа според възможностите и квалификацията“, а според мотивите на същото освидетелстваното лице е „работоспособно за заеманата длъжност- технически изпълнител“.
Изложени са съображения, че работникът или служителят придобива качеството „трудоустроен“ от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от органите, определени в Наредбата за трудоустрояване /обн. ДВ- бр.7/ 27.01.1987 г./ и от този момент се ползва от установената в чл.333 КТ предварителна закрила при уволнение. Отделно е прието, че в приложеното ЕР на ТЕЛК не са посочени противопоказни условия на труд и не е дадено изрично предписание за трудоустрояване, предвид определения на ищцата процент трайно намалена работоспособност – 91 % ТНР,а и от изричното посочване в мотивите на решението, че за заеманата длъжност „технически изпълнител“ ищцата е работоспособна, се налага извод, че същата е била трудоустроена по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ.Наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване, е установено по законния ред и от органа по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, като е без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ дали служителката заема длъжност, определена за трудоустроени. Посочил е, че трудоустрояването се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването на работника или служителя, респ. преместването му на подходяща работа, поради което и когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното му състояние, какъвто е настоящият случай – според посоченото в мотивите на ЕР на ТЕЛК, трудоустрояването е фактически изпълнено. Прието е и, че задължението за вземане на предварително становище от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, поради което и предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени.
Въз основа на изложеното е прието, че при наличието на издадено от ТЕЛК решение за инвалидизация на ищцата А. К., определена с начална дата – 2.11.2005 г. и пожизнен срок на инвалидността, към датата на издаване на Заповед № 1/ 31.07.2014 г. за прекратяване на процесното трудово правоотношение и към датата на връчването й – също 31.07.2014 г., ищцата е имала качеството „трудоустроен служител”, изискващо работодателят да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението съгласно чл.333, ал.1, т.2 КТ. По делото не е установено такова разрешение да е било поискано и съответно – дадено на работодателя. Липсата на разрешение от Инспекцията по труда обуславя незаконосъобразност на издадената на 31.07.2014 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради което и предявените от ищцата конститутивни искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са уважени.
Съдът е приел, че е ирелевантно в конкретния случай знанието или незнанието на работодателя за състоянието, в което е била ищцата към датата на уволнението, тъй като : преди издаването на заповедта той е бил длъжен да събере информация за евентуалното наличие на предпоставки по чл.333 КТ /във всичките му хипотези/, пораждащи право на предварителна закрила на служителката срещу уволнението; работодателят не е изпълнил задължението си да изиска посочената информация; бездействието на служителката да го уведоми за състоянието си, дори да е налице такова бездействие, е ирелевантно за преценката относно спазването на чл.333, ал.1, т.2 КТ. Позовал се е и на практиката, която допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване или не е в състояние, за което се предвижда закрила,поради което работодателят не може да се позове на игнориране на закрилата, поради това, че не е бил предварително уведомен за състоянието на служителката /в този смисъл: Решение № 492/ 17.06.2010 г. по гр.д. № 477/ 2010 г. на ВКС, ІV ГО, и Решение № 1017/ 22.12.2009 г. по гр.д. № 315/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Съобразен е и фактът, че предвид претърпяното от ищцата през 2005- 2006 г., когато страните са били обвързани от процесното трудово правоотношение, тежко заболяване с диагноза „мозъчносъдова болест“ и последвалото „състояние след хеморагия в ДГМХ; остатъчна плегия за ръката и тежка пареза за крака“, които като обективно състояние са били видими за останалите, включително и колегите на ищцата и управителя на ответното дружество, липсата на формално уведомяване, за каквото няма изискване в закона, не може да обоснове игнориране на приложимата относно ищцата закрила при уволнение.
Поставените въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,тъй като по първият въпрос съдът не е давал правни разрешения, поради което той е неотносим,а по втория въпрос решението на въззивната инстанция е в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в решение № 492/ 17.06.2010 г. по гр.д. № 477/ 2010 г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 1017/ 22.12.2009 г. по гр.д. № 315/ 2009 г. на ВКС, ІІІ ГО. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт. Акцентира върху твърденията за извършени процесуални нарушения от въззивния съд поради непроизнасяне по наведените възражения,че ищцата никога не е заявявала,нито е ползвала привилегиите,свързани със здравословното си състояние,за да има основание да ползва специалната закрила на чл.333,ал.1,т.2 КТ,поради което неправилно е приложил материалния закон. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, се произнася дали сочените от касатора правни въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, дали са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали самите изводи са законосъобразни. Оспорването на решаващите изводи на съда представлява оплакване за неправилност на въззивното решение. Тези оплаквания подлежат на преценка едва в производството по чл. 290 от ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси,касаещи приложението на нормата на чл.333,ал.1,т.2 КТ ,не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/ лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.11.2015 г. по гр.д.№ 8946/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, IV-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА „Д. – с., е. и т.“ Е. – С., „Б. п.С.“, с. 13, да заплати на А. Г. К., ЕГН [ЕГН],жив. [населено място],[жк], блок 29, вх.Б, ап.37, разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: