5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 09.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1184/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. Ф. и Н. Х. Ф. – двамата от [населено място], срещу решение № 322 от 24.06.2011 г., постановено по в. гр. д. № 514/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 21 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г. на Хасковски окръжен съд, са отхвърлени предявените от касаторите против ЗК [фирма] субективно съединени искове за заплащане на обезщетения в размер на по 40 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. Р. Ю., настъпила при пътно – транспортно произшествие на 10.05.2009 г., претендирани по силата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на мотоциклет „Д.”, модел „Рънер” с рег. [рег.номер на МПС] ; уважени са евентуално съединените искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите М. Б. М. до размер на сумите 20 000 лв.; отхвърлени са исковете по чл.45 ЗЗД за разликите над 20 000 лв. до 40 000 лв.; присъдени са разноски на страните по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Касаторите молят за отмяна на въззивното решение като неправилно и за уважаване на предявените срещу застрахователното дружество преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Навеждат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за нарушение на материалния закон – чл.202, ал.1 и ал.2 КЗ, и за необоснованост на изводите в решението за автоматично прекратяване на договора за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредите и застрахователя ЗК [фирма] като последица от неплащането на разсрочена вноска от дължимата застрахователна премия и за съпричиняване на вредите от пострадалия Ю. Р. Ю..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с определения като значим за изхода на делото материалноправен въпрос за действителността на клауза в застрахователен договор, с която е уговорено прекратяване на договора при неплащане на част от застрахователната премия. Касаторите твърдят, че поставеният въпрос е решен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 77 от 08.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 83 от 05.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ІІ т. о., както и в противоречие с практиката в решения на административни съдилища, които не са представени с изложението. Бланкетно се позовават и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация ЗК [фирма] – [населено място], и М. Б. М. от [населено място] не заявяват становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отхвърлил предявените срещу предпочитания ответник ЗК [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, след като е приел, че застрахователното дружество не дължи на ищците претендираните с исковете обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. Ю., причинена при пътно – транспортно произшествие на 20.09.2009 г., тъй като договорът за застраховка „Гражданска отговорност”, покриващ отговорността на виновния водач и евентуален ответник в процеса М. М., е прекратен при предпоставките на чл.202, ал.2 КЗ преди настъпване на произшествието. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на застрахователната полица, в която е посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия договорът се прекратява автоматично с изтичане на 15-дневен срок от падежа на вноската в съответствие с чл.202, ал.2 КЗ, и на безспорно установения по делото факт на неплащане на втората дължима вноска от застрахователната премия с падеж 11.08.2009 г. Изложил е съображения, че след като при сключване на застрахователния договор застрахователят е посочил изрично кое от правата по ал.1 на чл.202 КЗ ще упражни в случай на неплащане на разсрочена вноска след изтичане на 15-дневен срок от падежа, е налице хипотезата на фингирано връчване на предупреждение по чл.202, ал.2 КЗ и договорът следва да се счита прекратен към датата 27.08.2009 г., когато е изтекъл 15-дневният срок от падежа на неплатената втора вноска. Предвид отхвърлянето на преките искове срещу застрахователя – предпочитан ответник въззивният съд се е произнесъл и по основаните на чл.45 ЗЗД искове срещу евентуалния ответник М. М. като ги е уважил до размер на сумите 20 000 лв. и ги е отхвърлил за разликите до 40 000 лв., намалявайки с ? определеното по правилата на чл.52 ЗЗД обезщетение по силата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос за действителността на клауза в застрахователен договор, с която е уговорено прекратяване на договора при неплащане на част от застрахователната премия, е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Като е отхвърлил преките искове по чл.226, ал.1 КЗ по съображения за прекратяване на застрахователния договор при условията на чл.202, ал.2 КЗ, въззивният съд имплицитно е признал за действителна уговорката в застрахователната полица на ЗК [фирма], предвиждаща автоматично прекратяване на договора за застраховка „Гражданска отговорност” след изтичане на 15-дневен срок от падежа на неплатена разсрочена вноска от дължимата по договора застрахователна премия.
Въпреки обуславящия характер на въпроса, по повод на същия не може да се допусне касационно обжалване с оглед отсъствието на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Касаторите са обосновали основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС в решение № 77 от 08.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 83от 05.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ІІ т. о. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК, но не доказват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради следните съображения :
С решение № 77 от 08.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. е даден отрицателен отговор на въпроса действителна ли е при действието на чл.387, ал.2 и ал.3 /отм./ ТЗ клауза в застрахователен договор, която предвижда, че неплащането в срок на част от застрахователната премия има за последица прекратяване на застрахователното правоотношение. Отрицателният отговор на така поставения правен въпрос е обусловен от спецификите на отменената правна уредба на чл.387, ал.2 и ал.3 ТЗ, която не е идентична с новата правна уредба на чл.202 КЗ, уреждаща предпоставките за прекратяване на сключени при действието на Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2006 г./ застрахователни договори. Разликата в правната уредба е отчетена и в мотивите към цитираното решение, в които е посочено, че изискването на чл.387, ал.3 във вр. с ал.2 /отм./ ТЗ за връчване на изрично писмено предупреждение до застрахования за упражняване на правото на застрахователя да прекрати застрахователния договор след изтичане на предвидения в закона срок при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия е преодоляно с новата норма на чл.202, ал.2 КЗ, с която е въведена презумпцията, че писменото предупреждение ще се смята за връчено и договорът ще се счита за прекратен след изтичане на 15 дни от падежа на неплатената вноска, когато в застрахователната полица застрахователят предварително е посочил, че при неплащане на дължима вноска от премията ще упражни правото си по ал.1 на чл.202 КЗ да прекрати договора. Предявените от касаторите преки искове са основани на застрахователно правоотношение, подчинено на Кодекса за застраховането и в частност – на нормата на чл.202, ал.2 КЗ, което сочи на неотносимост към спора на задължителната практика в решение № 77 от 08.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на ВКС, І т. о., относима към неприложимата правна уредба на чл.387, ал.2 и ал.3 /отм./ ТЗ.
В решение № 83 от 05.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е разгледан въпросът за възможността застрахователят да упражни правото си за прекратяване на застрахователния договор при условията на чл.202, ал.1, изр.2 КЗ при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия. Изразено е становище, че въведеното с чл.202, ал.2, изр.2 КЗ фингирано връчване на предупреждение за прекратяване на застрахователния договор е приложимо в хипотезата на пълно неизпълнение, но не и в хипотезата на частично неизпълнение на задължението на застрахования за плащане на дължима вноска от разсрочената застрахователна премия. В съответствие с така формираното становище е прието, че при частично неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да упражни правото си по чл.202, ал.1, изр.2 КЗ и да прекрати договора преди настъпване на застрахователното събитие и при настъпил падеж на съответната вноска от премията, едва след като застрахованото лице реално получи писмено предупреждение и не по-рано от 15 дни от получаване на предупреждението. Възприетото разрешение е неотносимо към разрешения с обжалваното решение правен спор, тъй като изводът на въззивния съд за автоматично прекратяване на застрахователния договор между ЗК [фирма] и делинквента М. М. при условията на чл.202, ал.2 КЗ е обусловен от доказания по делото факт на неплащане на цялата втора вноска от разсрочената застрахователна премия, чийто падеж е настъпил преди реализиране на произшествието, и с отнапред включеното в застрахователната полица предупреждение на застрахователя, че при забава на дължима вноска от премията ще счита договора за прекратен с изтичане на 15 дни от падежа на неплатената вноска. Ето защо решение № 83 от 05.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., също не може да послужи като повод за достъп до касация на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание.
Посочените и непредставени с изложението решения на административни съдилища са ирелевантни за преценката на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК с оглед разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които практиката на административните съдилища е изключена от понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно, без да е подкрепено с аргументи за значението на въведения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 322 от 24.06.2011 г., постановено по в. гр. д. № 514/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :