1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
ГР. С., 25.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1028/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. С. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №13289/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „ръководител отдел ревизии”, извършено на осн. чл.328, ал.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Намира, че по въпроса от предмета на спора: как се установява дали даден служител е от ръководството на предприятието по см. на чл.328, ал.2, вр. с пар.1,т.3 от Д., въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в цитираните определения по чл.288 от ГПК и решения по реда на ГПК, отм., и на съдилищата, за което са представени въззивно и първоинст. решение, без данни за влизане в сила. По делото не е представена дл. характеристика за длъжността на ищцата, поради което, според касаторката, не може да се направи категоричен извод за характера /ръководен или изпълнителски/ на работата й.
Определенията по чл.288 от ГПК не са практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1 от ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.10 г., затова не обосновават твърдяното противоречие. Решенията на ВКС по ГПК, отм. и влезлите в сила решения на първоинст. и въззивни съдилища са практика по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, според цитираното ТР.
В. съд е приел, вкл. с препращането по чл.272 от ГПК, че длъжността на ищцата е ръководна, защото й е възложено ръководството на трудовия процес в отдел на предприятието. Характерът на длъжността се установява с всички доказателства. Макар да не е представена дл. характеристика, според ГС ръководният характер на длъжността в случая се установява от св. показания за контролните й функции и участие в срещите на ръководния състав на предприятието, както и от представените писмени доказателства – докладни, с които на ищцата е възложено да издава заповеди на ревизорите в отдела и следи за изпълнението им, резолюираните от нея молби за отпуск на служителите в отдела, счетоводните документи за получаваното от нея значително по-високо от това на другите ревизори възнаграждение, съответно на по – високото й длъжностно положение и отговорност.
Тези изводи на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №166/09 г. и по гр.д. №776/09 г. на четвърто г.о. В тях е посочено, че с длъжностната характеристика се внася яснота във възложените на работника тр. функции. Те са обективен факт, който подлежи на установяване в хода на съдебното производство. Характерът на тр. функция се определя от естеството на възложената на работника с тр. договор работа – за да се изпълнява и съответно при спор да се установи характерът на тази работа, не е безусловно необходимо на работника да е връчена и съотв. – по делото да е представена дл. характеристика. Преценяват се съдържанието на конкретната тр. функция и мястото й в йерархията на длъжностите в предприятието, както е прието и в цитираните от касатора р. №721/01 г. и №452/2000 г. на трето г.о. на ВКС.
С. от касаторката противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК не се установява. Затова тези основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №13289/11 г. от 19.12.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: