О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр.София, 16. 06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1980/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Д състав, посановено на 13.07.2009 год., с което е оставено в сила решението от 24.04.2008 год. по гр.дело № 12063/2006 год. на Софийския районен съд, 33-ти състав за приемане за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, по отношение на „С”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”С” № 55, представлявано от управителя А. З. Г. ЕГН **********, че същото не е собственик на следните недвижими имоти: неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., бул.”Д” № 3, съставляващ имот пл. № 5* от кв.170, м.”Л”, с площ от 1348 кв.м., при съседи по скица: бул.”Д”, парцел ****, 19, парцел ****, парцел І, имот пл. № 5* както и неурегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С., бул.”Д” № 5, съставляващ пл. № 5* от кв.170, м.”Л”, с площ от 1270 кв.м., при съседи по скица: бул.”Д”, парцел ****, имот пл. № 5* които съгласно влязла в сила заповед № РД-09-50-195/25.03.2004 год. на гл.архитект на гр. С. за изменение на плана за регулация на м.”Л”, кв.170 представляват УПИ ХV-551, 569 от кв.170 по план на гр. С., м.”Л”, по исковете предявени от СУ”К”, гр. С., бул.”Ц” № 15, с отменяне на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ нот.акт № 1* т.І, рег. № 3* дело № 139/29.11.2001 год. на нотариус Р. Т. , с район на действие СРС, рег. № 303 в НК, вписан в СВ с вх.рег. № 3* акт № 1* т.LLХХVІІ, дело № 28335/2001 год.
Недоволен от въззивното решение е касаторът „С”ЕООД, представлявано от адвокат Р от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК понеже въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост – прилага съдебни решения.
Недоволно от въззивното решение е и третото лице-помагач на ответника „ имоти”Е. със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от юрисконсулт Ц. А. К. , което го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно въпроса за принадлежността на правото на собственост към релевантния момент – прилага съдебни решения.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено от актовете за държавна собственост, че процесните два имота са били отчуждени за Висша партийна школа като впоследствие е налице преотреждане на терена на СУ”С”, което налага извод, че не са били отчуждавани за мероприятия на общината, а за държавни нужди, което изключва приложението на чл.2, ал.1, т.4 ЗОС. Взета е предвид разпоредбата на § 6 и 7, ал.1, т.3 ЗМСМА, че след като Столична община не е собственик на имотите, които са апортирани, „С. имоти”Е. и последващото прехвърляне на дружеството не е породило транслативен ефект понеже е налице прехвърляне от несобственик. Отчетено е, че е налице правен интерес от отрицателния установителен иск тъй като на университета с АДС № 0* от 2006 год. е предоставено правото да управлява имотите.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представените решения на Върховния касационен съд: № 1* от 10.12.2008 год. по гр.дело № 5281/2007 год. на ІІ гражданско отделение и № 960 от 07.11.2008 год. по гр.дело № 2522/2007 год. на ІІІ гражданско отделение относно допустимостта на иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Същото се отнася и до решение № 24 от 07.02.1970 год. по гр.дело № 1582/1969 год. на І гражданско отделение на Върховния съд.
Отделен е въпросът, че и трите съдебни решения касаят различна фактическа обстановка.
ТР № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. ОСГК относно въззивното производство е неотносимо към спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-д състав, постановено на 13.07.2009 год. по в.гр.дело № 2203/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: