О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
гр.София, 17.06.2016година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 1309/2016 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №ІІІ-147 на Бургаски окръжен съд, постановено на 10.12.2015год. по в.гр.дело №1691/2015год. С това решение е потвърдено решение №1286 от 23.07.2015г., постановено по гр. д. № 6474/2014г. по описа на Районен съд – [населено място], с което [фирма] е осъдено да заплати на Х. Х. С. сумата 16 833.09 лева, от които 16 000 лева – главница, с която неоснователно се е обогатил след предоставянето на сумата на изпълнителя по договора за строителство от 22.12.2006г. [фирма], ЕИК[ЕИК], за изливане на плоча на партерния етаж на сграда в дворно място, представляващо УПИ ХІV-7 в кв.38 по плана на [населено място], която [фирма] с договор от 12.05.2009г. се е задължил да върне като цесионер до 10.09.2009г. на [фирма], от което дружество сумата е заета, и 833.09 лева – обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода 07.03.2014г. – 09.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 10.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Касационната жалба е подадена от [фирма] чрез адв. Б. Б. К.. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. Твърдението е, че съдът се е произнесъл извън определения от ищеца предмет на спора и обхват на търсената защита – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 ГПК, като се иска обезсилването му. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което се сочи наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо като произнесено по непредявен иск.
Ответникът по касация Х. Х. С. чрез адвокат В. Х. Г. взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване ВКС съобрази следното:
Х. Х. С. е поддържал в исковата си молба, уточнена досежно обстоятелствената част с молби от 30.09.2014г. и от 04.03.2015г. , че с ответното дружество са съсобственици на недвижим имот; че взаимно са си учредили право на строеж върху същия за построяване на жилищна сграда, като ответното дружество е поело задължението за изгради сградата изцяло за своя сметка; че ответникът като инвеститор на строежа възложил строителството на дружеството [фирма]; че в хода на строителството ответното дружество изпаднало в затруднение да осигури средства за продължаване на строителните дейности по изливане покрив над гаражите в западната част на дворното място и плоча на партерния първи етаж на сградата; че разбрал от управителя на фирмата изпълнител на строителството, че необходимата сума за изливането на плочата е в размер 16000лв. и сключил договор за заем за такава сума с фирма [фирма] ; че с две платежни нареждания от 14.11.2008г. и 17.11.2008г. същата сума била преведена от заемодателя по сметка на дружеството [фирма]; че ответникът [фирма] чрез управителя бил уведомен за извършените плащания и на 12.05.2009г. било сключено тристранно споразумение между него, ответното дружество и дружеството [фирма]; че с последното [фирма] е поел неговото задължение по заемния договор с фирма [фирма] като е уговорено погасяването на задължението да стане до 10.09.2009г. и при уговорените в самия договор условия; че след като бил уведомен от управителя на ответното дружество, че не може да изпълни поетото с тристранното споразумение задължение поради липса на средства, бил принуден да погаси задължението към [фирма] и върнал на последното сумата 16000лв. на два транша. Съобразно изложеното е заявил искане ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 16000лв. ведно със законната лихва от 10.09.2009г. до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като такава по чл.61 ал.2 и чл.86 ЗЗД. След анализ на доказателствата е счел главния иск за основателен за целия размер от 16000лв., а акцесорния иск за основателен до размер 833,09лв. за периода 07.03.2014г. до 09.09.2014г. и неоснователен в останалата му част до пълния претендиран размер от 8257,95лв. и за периода от 10.09.2009г. до 06.03.2014г. Въззивна жалба против решението на първата инстанция в осъдителната му част е подадена от [фирма]. Въззивникът е поддържал, че обжалваният акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД, вместо по предявения такъв по чл.74 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.79, във връзка с чл.9 от ЗЗД. Посочил е, че в случая се касае за сключен между страните договор на 12.05.2009г., за който се отнасят принципите на свободното договаряне. С оглед неизпълнението му, е налице отговорност по чл.79 от ЗЗД. Посочил е, че представеният договор от 12.05.2009г. представлява делегация, по силата на която едно лице е направило изявление, с което заповядва (нарежда) на друго да се задължи да престира (делегация за задължаване) на трето лице. В този смисъл лицето, от което изхожда заповедта се нарича делегант, лицето до която тя е отправена е делегат, а лицето спрямо което ще се поеме задължение е делегатар; че нашето законодателство не се занимава изрично с делегацията, поради което тя не е уредена в ЗЗД; че коментираният договор от 12.05.2009г. е договор за делегация за задължаване, но тъй като същият не е бил изпълнен, се е наложило въззиваемият сам да престира дължимата сума на [фирма], след което да предяви претенция срещу въззивника за заплащане на сумата. В тази връзка е обосновал извод, че неправилната квалификация не обосновава недопустимост на решението – съдът не е излязъл извън рамките на фактическото основание на иска и заявения петитум, поради което и не се е произнесъл по непредявен иск. Счел е, че фактическата обстановка е надлежно установена от първоинстанционния съд, не се оспорва с въззивната жалба, поради което и крайният резултат за уважаване на претенцията е правилен. По тези съображения е потвърдил решението на районния съд в обжалваната осъдителна част.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдение, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Това твърдение е необосновано. Произнасянето на съда е в рамките на ищцовите фактически твърдения и заявен петитум и обжалваното решение е допустимо. Исковата молба два пъти е оставяна без движение и въз основа на уточненията на самия ищец досежно фактическите основания на претенцията и заявеното искане съдът е определил и правната квалификация на иска. Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Неправилната правна квалификация е нарушение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на решението и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Правната квалификация е свързана с допустимостта на решението само при нарушение на диспозитивното начало – произнасяне извън заявения обем и предмет на търсената защита. В случая произнасянето е в рамките на твърденията и петитума на самия ищец.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съобразно изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в настоящото производство разноски в размер 500лв. съгласно приложения договор за правна защита на лист13 от делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІІ-147 на Бургаски окръжен съд, постановено на 10.12.2015год. по в.гр.дело №1691/2015год.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [улица], ет.2, стая 9, с[ЕИК], представлявано от управител и едноличен собственик на капитала А. Д. Б., да заплати на Х. Х. С. от [населено място], [улица], ет.1 десен, с ЕГН [ЕГН], деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: