О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№534
гр.София, 26.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 437/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 6811 от 10.07.2012 год. на С. И. М. от [населено място] срещу разпореждането от 28.06.2012 год. на Великотърновския окръжен съд по в.гр.дело № 443/2012 год., с което е върната частната й жалба вх.№ 6242 от 25.06.2012 год. срещу протоколното определение от 18.06.2912 год. С последното било оставено без уважение искането на жалбоподателката за замяна на назначения от окръжния съд процесуален представител по делото с друг.
Поддържа се оплакване, че въззивният съд неправилно е отказал да уважи молбата й да бъде представлявана от назначената за неин процесуален представител в първоинстанционното производство адв.Р. Д. К..
Върховният касационен съд, състав на І- г.о. намира, че частната жалба с вх.№ 6811 от 10.07.2012 год. е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
В съдебното заседание на 04.06.2012 год. жалбоподателката С. И. М. се е явила лично и е поискала да не се дава ход на делото, за да бъде уведомен назначения й в първата инстанция процесуален представител-адв.К., а ако на съда е известно, че същата вече не е адвокат – да й бъде назначен нов. Заявила е, че й е станало известно, че предстои отписване на споменатия адвокат от адвокатската колегия. В. съд отложил делото за друга дата и поискал от Адвокатския съвет на Адвокатската колегия-В.Т. да определи адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител на жалбоподателката.
В заседанието на 18.06.2012 год. въззивният съд назначил за процесуален представител на жалбоподателката-адв.И. С. К., определена от Адвокатската колегия-Велико Т., която се явила пред съда и заявила, че изцяло поддържа подадената от С. И. М. въззивна жалба.
Жалбоподателката е заявила, че желае адв.К. да бъде сменена с друг адвокат, тъй като не се занимава основно с трудови дела, а исканията й по доказателствата са обемни.
В. съд оставил молбата без уважение, по съображения, че в Закона за адвокатурата, както и специално във В. адвокатска колегия, няма профилиране на адвокатите по различните граждански материи.
На 25.06.2012 год. С. И. М. е подала частна жалба срещу определението, в която поддържа, че на 19.06.2012 год. се свързала по телефона с адв.К. и разбрала, че на последната предстои отписване от В., поради което желаела да довърши започнатите дела, по които е назначена, а по нови дела да не бъде назначавана.
За да върне частната жалба, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като определението, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Обжалването на определенията е средство за защита срещу незаконосъобразни определения, които не могат да се контролират по повод обжалване на решенията, т.е. такива определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд при промяна на обстоятелствата, грешка или пропуск /чл.253 ГПК/. Това са определенията, посочени в чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и предвидените в изрично посочените в закона случаи.
Определението, с което е оставена без уважение молба за отмяна на определение за замяна на особения представител с друг адвокат по реда на чл.26, ал.5 във връзка с чл.25, ал.1, чл.21, ал.1, т.3 и чл.23, ал.1 от Закона за правната помощ, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в същия закон или в Гражданския процесуален кодекс е предвидено, че такова определение подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно чл.95, ал.5 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи само определението, с което се отказва правна помощ.
Правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат. Поради това, представляваното лице няма правата на упълномощителя и не може да оттегля пълномощното, както и да забрани преупълномощаването /по арг. от чл.26, ал.3 от З../. В този смисъл, представляваното лице не е легитимирано да обжалва и определението, с което е бил заменен по реда на чл.26, ал.5 З.. назначеният в първата инстанция особен представител с друг адвокат.
В заключение, обжалваното разпореждане е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 28.06.2012 год. по в.гр.дело № 443/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната като недопустима частна жалба вх.№ 6242 от 25.06.2012 год. на С. И. М. от [населено място] срещу определението на същия съд по същото дело от 18.06.2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/