1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
ГР. С., 25.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.04.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №127/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. А. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №11125/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Г. А. / негов баща/ за заплащане на месечна издръжка в размер на 1000 лв., на осн. чл.144 от СК и за издръжка за минало време в размер на 1000 лв., за посочения период.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК. Намира, че „ въззивното решение е решено неправилно, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Приложил е съдебна практика на въззивни съдилища в подкрепа на изложените от него основания за присъждане на издръжка, като твърди, че въпросите от предмета на иска се решават противоречиво от съдилищата.
К. не е формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора като общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК. Не е обосновал и сочените допълнителни основания по т.2 и 3 от с.р., със специфичното им съдържание, разяснено в ТР №1/19.02.10 г. Там е прието, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касаторът.
В. съд е отхвърлил иска са издръжка на пълнолетен учащ по чл.144 от СК като е приел, че не са налице предвидените в закона предпоставки – ищецът да не може да се издържа от доходите си и родителят да може да дава издръжка без особени затруднения. Установено е, че ищецът работи и получава доход, достатъчен и надвишаващ доказаните му нужди и разходи. Баща му пък получава месечно възнаграждение от 333 лв. и има безусловно задължение за издръжка към друго малолетно свое дете. Затова да дава издръжка и на пълнолетния ищец е особено затруднение за него. Искът за издръжка за минало време е отхвърлен, като погасен чрез плащане.
Тези изводи за предпоставките за присъждане на издръжка по чл.144 от СК са съответни на практиката на ВКС и съдилищата по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК / от представените от касатора решения на въззивни съдилища, практика по т.2 са само влезлите в сила – ТР №1/10 г./. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че издръжката по чл.144 от СК не се дължи безусловно на пълнолетния учащ до навършване на посочената в закона възраст, а само ако той не може да се издържа от доходите и имуществото си и ако издръжката не представлява особено затруднение за родителя / р. по гр.д. №944/10 г. на трето г.о., по гр.д.№1269/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, както и приложените от касатора вл. в сила въззивни решения на Сливенски ОС по гр.д. №263/11 г. и на Кюстендилски ОС по гр.д. №329/12 г. по искове с пр. осн. чл.144 от СК /. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №11125/11 г. от 6.03.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: