2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3758/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София, 04.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3758/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № VІ-10/30.01.2015 год., постановено по в.гр.дело № 1879/2014 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 149/30.06.2014 год. по гр.дело № 375/2011 год. на Поморийския районен съд, за отменяне решенията на Общото събрание(ОС) на собствениците в Етажна собственост(ЕС) на сграда Е)Е.), в апартаментен комплекс „С. Р.” в [населено място] с адрес: [населено място], [улица], взети по точки първа до дванадесета включително от дневния ред на събранието, обективирани в протокол за проведено ОС на ЕС от 13.04.2011 год.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Бургаска, [улица], представлявано от В. Г. Д. с ЕГН [ЕГН], като управител на ЕС, представляван от адвокатите Р. Н. и Е. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.1, който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК по въпросите:
1. От кого следва да се води и председателства Първото по ред ОС на ЕС преди да са избрани управителни органи на ЕС?
2. Съществено нарушение водещо до незаконосъобразно приети решения на ОС на ЕС ли е председател на първото по ред ОС на ЕС да е лице, което не е собственик в ЕС?
3. Нарушение водещо до незаконосъобразно приети решения на ОС на ЕС ли е протоколчика на ОС на ЕС да е лице, което не е собственик в ЕС?
4. Правилно ли е да се отменят решения на ОС на ЕС с мотива, че е нарушена норма в закона, която в действителност липсва?
От ответника по касация Ш. Р. К., представляван от адвокат В. К. Д. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия на Република България, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че проведеното на 13.04.2011 год. ОС на ЕС е първо като процедурата по свикването му е спазена с оглед реда на чл.12, ал.5 от ЗУЕС, за което поканите са връчени на собствениците по реда на чл.13, ал.4 от ЗУЕС и ищецът е присъствал на него. Взето е предвид, че към този момент няма още избран УС или управител, а с оглед изискването към тях по чл.19 от ЗУЕС следва, че председателстващия ОС също трябва да е измежду собствениците на обекти в ЕС, поради което изборът на адвокат Н. като председателстващ и адвокат Г. като секретар, които не притежават самостоятелни обекти е довело до нарушение на процедурата по провеждането, респ. по основателност на иска по чл.40 от ЗУЕС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение с оглед приетото в мотивите не противоречи на ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, свързано с правомощията на въззивния съд;
Решение № 152/03.02.2011 год. по гр.дело № 3175/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, на което не е допуснато касационно обжалване с определение № 420/01.06.2012 год. по гр.дело № 652/2011 год. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е неотносимо към настоящия спор тъй като е свързано с приложението на чл.12, ал.4 от ЗУЕС, която норма касае свикване на ОС, ясна е и не се нуждае от тълкуване.
Представеното определение № 1046/18.11.2011 год. по гр.дело № 1115/2011 год. на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е по допустимост на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и не може да бъде съобразено за противоречива практика, но след служебна справка настоящата инстанция констатира, че е постановено решение № 87/09.03.2012 год., в което е приета различна фактическа обстановка от настоящия случай, свързана с приложението на чл.2 от ЗУЕС, която норма е специална по отношение останалите разпоредби на ЗУЕС – отнася се до комплекси от затворен тип и то само до управлението на общите части на същия като е съобразено, че с договора по чл.2 от ЗУЕС не се създават права за трети лица, извън лицата по чл.12, ал.1 от ЗУЕС, притежаващи по закон инициатива за свикване на ОС, а въпросът за делегиране на правомощия е различен и е допустимо, но в изрично предвидената от закона форма.
Отделен е въпросът, че така поставените въпроси касаят оплаквания по чл.281, т.3 от ГПК, а не основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК във връзка с процедурата по чл.27, ал.3 от ЗУЕС.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски по делото за настоящото производство в размер на сумата 2 933,75 лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-10/30.01.2015 год., постановено по в.гр.дело № 1879/2014 год. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област, [улица], представлявано от В. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Ш. Р. К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., [дата на раждане] год. в К. Л., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2 933,75/две хиляди деветстотин тридесет и три + 0,75/лева, представляваща разноски по делото за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ