3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№534
София, 05.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3657/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х. и Ко.” К., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 84 от 17.08.2015 г. по в.т.д. № 184/2015 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 166 от 27.04.2015 г. по т.д. № 501/2013 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг, хотел „Север-Юг” иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че в полза на „Х. и Ко.” К. съществува вземане от 50 000 лв./левова равностойност на 33 745.03 щ.д./, съставляващи частично вземане от 1 653 986.19 щ.д. по запис на заповед от 30.09.2010 г., с падеж 31.12.2010 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за касиране на въззивното решение и постановяване на решение по същество за уважаване на предявения иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е основал искането за допускане на касационно обжалване на процесуалноправен въпрос, свързан с това, дали въззивният съд е длъжен да разгледа, да обсъди и да се произнесе по всички заявени от жалбоподателя оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и със служебното задължение на съда да събере доказателства, необходими за приложението на императивна материалноправна норма. Поддържа се допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б. е възприел изцяло изводите на първата инстанция за недоказаност на твърдяното с исковата молба каузално правоотношение – заем между страните, изпълнението по което е обезпечено с процесния запис на заповед. В тази насока са съобразени задължителните указания, дадени в т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изразено е разбирането за невъзможност заемното правоотношение да се установява със самия запис на заповед. Преценявайки представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства – договор и споразумение за съвместна дейност от 1998 и 2000 г., решаващият съд е счел, че те са относими към други правоотношения между страните и не съдържат елементите на договор за заем, а освен това са съставени значително преди твърдяната в исковата молба година на извършено финансиране.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да прецени надлежно заявени в процеса възражения и оплаквания на страните, както и да приложи императивна материалноправна норма, безспорно са важни за изхода на делото. Като недоказано обаче следва да се прецени твърдението на касатора за наличие на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в случая не са налице данни за допуснато от Апелативен съд – Б. отклонение от т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, нито от задължителна практика по приложението на чл.235 ГПК.
Твърденията на дружеството – касатор за несъобразена от въззивния съд необходимост от служебно събиране на доказателства по делото, са лишени от основание, тъй като с въззивната жалба не са въведени оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или, че се касае за несъбрани доказателства, необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна разпоредба. В този смисъл и позоваването на ТР № 1/2013 г. – т.3, не би могло да обоснове допускане на касационно обжалване.
Всъщност, видно и от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за достъп до касация е основано на поддържаните касационни основания за неправилност, като по този начин не са съобразени задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, като е акцентирано и върху недопустимостта ВКС да се произнася по правилността на изводите на въззивния съд в рамките на производството по селектиране на касационните жалби.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация по чл.78, ал.3 ГПК е неоснователно поради липсата на приложени към отговора на касационната жалба доказателства за направени разноски за производството пред ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 84 от 17.08.2015 г. по в.т.д. № 184/2015 г. на Апелативен съд – Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: