О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
[населено място], 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2275 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от адвокат Н. Ц. срещу определение № 2165/29.06.2017г. по в.гр.д. № 3556/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в, с което се допълва по реда на чл.248 ГПК решение № 897/04.05.2016г. по в.т.д. № 3556/2015г. на САС в частта за разноските пред въззивна инстанция само за сумата от 1430 лв., а не както е било поискано в размер на 11 650 лв., на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който се присъдят разноски в целия поискан размер за въззивна инстанция.
Ответникът по частната жалба – „ЗК-О.-клон Б.“ К. не подава писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
Производството по гр.д. № 16438/2013г. на СГС е приключило с решение № 1528/05.03.2015г., с което застрахователят е осъден да заплати, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, на Б. Б. сумата от 130 000 лв., на К. Т. – 130 000лв., на Н. Б. – 150 000лв. и 30 000 лв., на М. Б. – 70 000 лв., на Н. Д., представлявана от нейната майка и законен представител М. Б.– 50 000 лв.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника изцяло. Производството по в.гр.д. № 3556/2015г. на САС е приключило с решение № 897/04.05.2016г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение като краен резултат застрахователят е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ както следва : на Б. Б. сумата от 60 000 лв., на К. Т. – 60 000лв., на Н. Б. – 60 000лв. и 20 000 лв., на М. Б. – 50 000 лв. По отношение на Н. Д., представлявана от нейната майка и законен представител М. Б., е било потвърдено решението на СГС , а именно за сумата от 50 000лв.
Частният жалбоподател е осъществил пред въззивния съд процесуално представителство на Б. Д. Б., К. Д. Т., Н. Д. Б., М. Н. Б. лично за себе си и като законен представител на Н. Н. Д.. В последното по делото пред САС съдебно заседание пълномощникът е поискал присъждане на разноски за адв.възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА като договорите за правна защита и съдействие са били представени още пред СГС.
Пред САС застрахователят е бил представляван от юрисконсулт, който също е поискал присъждане на възнаграждение за тази инстанция на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
Липсва произнасяне от САС в диспозитивната част на решението по отношение на разноските пред въззивна инстанция /в този смисъл са и указанията Определение №133/14.03.2017г. по ч.т.д. № 257/2017г. на ВКС, II т.о./.
С молба вх. № 8326/08.06.2016г. по чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал от въззивния съд да допълни постановеното от него решение в частта за разноските пред САС като излага доводи, че същите са в размер на 11 650лв., изчислен въз основа на окончателните суми за обезщетения по въззивното решение.
Горната установеност налага следните правни изводи:
Материалният интерес по въззивното дело е бил в размер общо на сумата от 560 000лв. / всички присъдени обезщетения от СГС/. С въззивното решение са отхвърлени искове с общ размер от 260 000 лв. и е било потвърдено първоинстанционното осъдително решение за уважени искове в общ размер на 300 000лв.
В полза на процесуалния представител на въззиваемите страни, при липса на оспорване от въззивника на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, се дължи заплащане на възнаграждение, изчислено на осн. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху материалния интерес, образуван от потвърдителната част на въззивното решение или в краен размер на 11650лв. Въззивният съд е присъдил с обжалваното определение сумата от 1430лв. Видно от мотивите същият е извършил компенсация с вземането на въззивника за разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Молба за допълване на въззивното решение в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение от застрахователя не е постъпила. Поради което същите не могат да бъдат съобразявани.
Решението на САС следва да бъде допълнено с присъждане на разноските в полза на адвоката, представляващ въззиваемите пред тази инстанция, а не само в присъдения по реда на чл.248 ГПК размер от апелативният съд от 1430лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2165/29.06.2017г. по в.гр.д. № 3556/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗК-О.-клон Б.“ К., ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Н. Ц. сумата в размер на 11650лв. – възнаграждение за въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: