О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№534
София, 25.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 209 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Н. Х., чрез процесуалния й представител адвокат А, против решение № І* от 5.11.2009 г., постановено по гр.д. № 478 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Б. , с което е потвърдено решение № Х* от 30.04.2009 г. по гр.д. № 4226/2008 г. на Районен съд Б. в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Н. Х. насрещен иск за изключителна собственост по отношение на процесния недвижим имот, придобит през време на брака й с А. И. А., а именно апартамент № 15, находящ се в гр. Б., ж.к.”С” бл.26, вх. Е, ет.5 и е допусната съдебна делба при равни права.
Ответникът по касационната жалба А. И. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски.
Съдът е установил, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен през 1978 г. и е прекратен с влязло в сила решение № 2* от 24.03.2006 г. по гр.д. № 1617/2005 г. на БРС и спорът касае собствеността на придобития по време на брака апартамент с договор от 29.12.1987 г. по реда на НДИ за сумата 11552 лв. Прието е, че дори и да се приеме, че първоначално – на сватбата – родителите на Д. Х. са направили дарение в размер на 4000 лв. и продължили да й дават ежегодно парични суми, то липсват доказателства тези суми да са давани лично на нея с цел да си закупи собствено жилище. Същевременно от движението по банковата сметка, от която е преведана покупната цена, е видно, че към 1982 г. в нея е имало 2500 лв., като останалата част е натрупана по време на брака. Направен е извод, че дори да се приеме, че родителите на съпругата са давали парични суми, то от една страна тези суми са дарявани на семейството, а от друга страна – не е установено безспорно, че именно тези суми са внасяни по влога, по който е платена цената. Същевременно самият начин, по който е придобит апартамента – на името на двамата съпрузи – сочи, че намерението и волята им е била той да е обща собственост на двамата.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърди наличие на противоречива практика без да формулира правни въпроси, по които е налице противоречиво произнасяне на съдилищата. С решение № 818 от 21.11.1997 по гр.д. № 554/1997 г., І г.о. е прието, че при делбата, съдът не може да определи по-голям дял въз основа на частична трансформация, ако не е бил сезиран за това с инцидентен установителен иск или възражение, с решение № 233 от 31.03.1987 г. по гр.д. № 89/1987 г., І г.о. – че искът на бивш съпруг за изключителна собственост върху вещ, претендирана от другия като обща, не се преклудира с изтичане на една година от прекратяването на брака, с решение № 116 от 7.02.1991 г. по гр.д. № 1403/90 г., І г.о. и решение № 18 от 8.01.1980 г. по гр.д. № 2557/79 г., І г.о. – че за установяване на трансформация на лични средства за придобиване на жилище, са допустими свидетелски показания, а с решение № 110 от 17.01.1983 г. по гр.д. № 3593/82 г., І г.о. – че в делбата е допустимо да се разглежда възражение, че вещта е индивидуална собственост, като придобита с лични средства. Въззивното решение е съобразено с посочената практика, тъй като съдът е приел, че предявеният насрещен иск по чл.21 СК /отм./ е допустимо да се разглежда в делбата и е допуснал и събрал поисканите свидетелски показания. Решението на Бургаския окръжен съд е съобразено и разрешението по решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609/2002 г., ВКС, І г.о., съгласно което щом двама съпрузи общо купуват един имот, той е общо съпружеско имущество независимо от средствата, с които е закупен. Решение № 789 от 25.09.1998 г. по гр.д. № 1349/1997 г., ІІ г.о. е постановено по спор за действителността на споразумение по чл.101 СК /отм./ и дава тълкуване, че същото е нищожно, ако признава за индивидуална собственост на бивши съпруг жилище, придобито с нотариален акт на името на двамата съпрузи по време на брака, поради което е неотносимо към въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд.
Не е удостоверена противоречива практика и на Бургаския окръжен съд, доколкото от една страна липсват данни представените решение от 19.06.2009 г. по гр.д. № 4374/2008 г. на БРС и въззивно решение от 28.10.2009 г. по гр.д. № 430/2009 г. на БОС да са влезли в сила, а от друга страна – същите са постановени по спор, по който имотът е придобит по време на брака на името на единия съпруг, а в настоящия случай купувачи на процесния апартамент и страни по договора са и двамата съпрузи.
Твърдението, че е налице процесуално правен въпрос, а именно дали въззивният съд се е постановил решението си въз основа на доказани съобразни правилата на ГПК факти и обстоятелства и дали е обсъдил всички доказателства и дали се е произнесъл по всички повдигнати въпроси или претенции при условията на евентуалност, не би могло да бъде подведено под основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не е обосновано с непълнота или необходимост от тълкуване на нормативната уредба или осъвременяване на съдебната практика, а по същество е свързано с касационното основание „съществено процесуално нарушение” по чл.281, т.3 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 5.11.2009 г., постановено по гр.д. № 478 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Б. , с което е потвърдено решение № Х* от 30.04.2009 г. по гр.д. № 4226/2008 г. на Районен съд- Б. в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Н. Х. насрещен иск за изключителна собственост по отношение на процесния недвижим имот, придобит през време на брака й с А. И. А., а именно апартамент № 15, находящ се в гр. Б., ж.к.”С” бл.26, вх. Е, ет.5 и е допусната съдебна делба при равни права.
ОСЪЖДА Д. Н. Х., ЕГН **********, гр. Б., к/с „С” бл.26, вх.6, ет.5, ап.15 да заплати на А. И. А., ЕГН **********, гр. Б., к/с „С” бл.45, ет.8, ап.81 разноски за настоящото производство в размер на 200.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: