О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 314/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Спектър керамик” О. гр. Б., подадена от пълномощника адв. М, срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІІ възз. с-в, № 494 от 23.10.2009г. по в.гр.д. № 810/2009г., с което е обезсилено решението на Пещерския районен съд, № 116 от 21.04.2009г. по гр.д. № 833/2008г., с което е отхвърлен предявеният от С. А. А. против „Спектър керамик” О. иск за заплащане на сумата 3100 лв. трудово възнаграждение за периода м. юли 2007г. – м. декември 2008г. и делото е върнато за ново разглеждане.
Ответницата по касация С. А. А. от гр. Б. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Приел е, че нередовността на исковата молба е поправена чрез допълнителните молби на ищцата, от които става ясно, че се претендира не трудово възнаграждение, а обезщетение за недопускане на работа. Като е квалифицирал иска по чл. 213, ал. 2 КТ въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като при разглеждането на делото съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, без да сочи конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението са развити съображения за нередовност на исковата молба и доводи в подкрепа на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл. 245 КТ, а не по чл. 213, ал. 2 КТ както е приел въззивният съд. Прилага определение № 452/2008г. І г.о. ВКС, определение № 415/2008г. V г.о. ВКС, определение по адм.д. № 6113/2008г. на Адм. съд – София град, решение № 65/97г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 1974/2000г. ІІІ г.о. ВКС. Двете определения на ВКС са постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и с тях съдът се е произнесъл по редовността на исковата молба. Решенията на ВКС са по прилагането на чл. 213, ал. 2 КТ.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, тъй като касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 КТ. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС. Съгласно същото ТР посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Към изложеното следва да се допълни, че не се констатира твърдяното противоречие между приложените съдебни актове и въззивното решение. Преценката на ВКС за недопустимост на предявените искове по приложените съдебни актове е извършена при различна фактическа обстановка от тази по настоящото дело. Решенията на ВКС по прилагането на чл. 213, ал. 2 КТ биха били от значение като съдебна практика при решаването на спора по същество, но не сочат на противоречива съдебна практика при определяне на правната квалификация на иска. Определението на административния съд не формира съдебна практика по граждански дела.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІІ възз. с-в, № 494 от 23.10.2009г. по в.гр.д. № 810/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: