О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 535
София, 10.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април…..…………………………………………..
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1386/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. С. Л. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК, е подала касационна жалба срещу решение № 406 от 13.07.2011 година по гр.д. N 496/2011 година на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 20 от 11.03.11 г. по гр.д. № 78/10 г. на Сливнишкия районен съд. Вместо него е постановено друго, като са отхвърлени искове на касаторката срещу [фирма], [населено място], за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 01/07.01.2010 г. на управителя на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „куриер /куриер-инкасатор/” и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 1000, 54 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. С., е депозирал писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и доводите в касационната жалба по съществото й. Претендира разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са въведени въпросите: „1. Следва ли при определяне на дисциплинарното наказание да се изследва и отчете дисциплинарното минало и личността на работника. При липса на други дисциплинарни наказания и при наличие на данни за добросъвестно изпълнение на служебните задължения следва да ли се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание? 2. Следва ли при определяне на дисциплинарното наказание да се изследва обстоятелството дали работникът е съзнавал, че нарушава трудовите си задължения? 3. Следва ли при определяне на дисциплинарното наказание да се изследват претърпените в резултат на нарушението вреди? 4. Дали в заповедта за уволнение законовия текст, въз основа на който се налага наказанието, следва да се посочи измежду хипотезите на чл.187 КТ, или е достатъчно да се посочи някоя от хипотезите /по специално общата хипотеза на чл.190, ал.1 т.7/, имащи за цел да квалифицират дисциплинарните нарушения? 5. Дали в мотивите на заповедта за уволнение следва да се изложи преценката на работодателя по отношение на всеки един от критериите по чл.189, ал.1 КТ? 6. За да е мотивирана заповедта за уволнение и за да е законосъобразно същото, следва ли нарушението да се опише и със субективните му признаци, или е достатъчно да се посочат само обективните такива? 7. Следва ли въззивният съд да обсъди доводите на страните и всички доказателства по делото, имащи значение за правилното решаване на спора? По първите шест въпроса касаторката поддържа, че въззивното решение е постановено в разрез с практика на съдилищата – сочи решения на състави на ВКС по ГПК /отм./, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по седмия въпрос – че противоречи на задължителна съдебна практика, като се позовава на ТР №1/2000 г. ВКС.
Касационно обжалване не следва да се допуска. По първите три въпроса, които имат отношение към критериите за определяне на дисциплинарното наказание /чл.189, ал.1 КТ/ има последователна и непротиворечива практика на съдилищата, която преутвърждава общото правило, че във всеки случай съдът преценява конкретно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Дисциплинарното минало и субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото се отнася и до липсата или наличието на вреди от дисциплинарното нарушение, които се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обуславят квалификацията на нарушението.
Виновното поведение на работника или служителя, независимо от формата на вината /умисъл или небрежност/, е елемент от фактическия състав на съответното дисциплинарно нарушение /чл.186, изр.1 КТ/, а определянето му като тежко по смисъла на чл.190 КТ е направено от самия законодател. Следва да се прави разграничение между вината на работника или служителя като елемент от състава на нарушението и субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото вече нарушение на трудовата дисциплина. По тези въпроси въззивното решение на Софийския окръжен съд не разкрива различия спрямо посочената практика и е съобразено с нея.
По приложението на чл.195, ал.1 КТ също има обилна и непротиворечива практика на съдилищата, която съответства на застъпената в разглежданото решение. В тази насока могат да се посочат и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителен характер – напр. р. № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на Четвърто г.о.; № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на Трето г.о.; № 278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на Четвърто г.о.; № 393/7.10.2011 г. по гр.д. №1670/2010 г. на Четвърто г.о. и др. В отговор на поставените въпроси /от четири до шест включително/ може да се допълни, че задължителните реквизити на заповедта за дисциплинарно уволнение са законоустановени и имат императивен характер. Нарушението се описва чрез съществените му белези в обстоятелствената част на заповедта, а правната му квалификация може да се направи и от съда. Работодателят няма задължение да взема отношение към критериите по чл.189, ал.1 КТ в задължителната част на заповедта, но може да изложи съображения в мотивите към нея.
Седмият въпрос е зададен хипотетично и положителният отговор следва по силата на закона. Той има отношение към правилността на решението, но е поставен неоснователно. Видно от данните по делото въззивният съд е изложил подробни мотиви защо разносът на писмата на Ч. е част от трудовите задължения на служителката и защо тя е извършила нарушение на трудовата дисциплина, като е отказала да изпълни това свое длъжностно задължение.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 406 от 13.07.2011 година по гр.д. N 496/2011 година на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.