О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр. София 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1175/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. М., подадена чрез адв. С. С., против въззивно решение № 1923/15.11.2018 г. по гр.д. № 1554/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1858/ 30.04.2018 г. по гр.д. № 4391/2017 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която са отхвърлени обективно съединените му искове с правно основание чл.128,т.2 КТ,чл.224 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.чл.199з КТК срещу „Булминерал“ АД за заплащане солидарно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на следните суми: 8479,67 щ.д., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения,както следва: за месец февруари 2015г. – 2871,07 щ.д.,за месец март 2015г.-2874,31 щ.д.,за месец април 2015 г. – 2491,84 щ.д., ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане ; 241,45 щ.д.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни,относно 2015 г., както и 953,36 щ.д., представляваща сбор от обезщетения за забава върху вземанията за периода 27.04.2016 г. до 03.06.2016 г.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ „Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатените трудови възнаграждения за службата им на кораба?“; 2/ „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 КТК да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“; 3/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“. Счита, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като излага обосновани съображения, а третият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 341/11.11.2011 г. по гр.д. № 992/2010 г. по описа на ВКС, I г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по касация – „Булминерал“ АД.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съдът констатира, че по данни от Търговския регистър, ответникът по касационната жалба „Булминерал” АД е обявено в несъстоятелност с решение № 150/27.06.2018 г. на Софийски апелативен съд. Назначен е синдик Я. Н. С. от [населено място], ул. „Х. С. № 32, ет.2, ап. 4.
Съгласно чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ и чл. 691 ТЗ, синдикът следва да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. Назначеният в производството по несъстоятелността синдик на търговското дружество – ответник по касационната жалба не е участвал в касационното производство, поради което синдика на дружеството следва да бъде конституиран като страна в производството по делото.
За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства : А. Д. М. е работил на кораба м/к „Батя“,плаващ под български флаг,съгласно индивидуален трудов договор между него и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за изпълнение на длъжността „моторис“,през периода 16.01.2015 г.- 29.04.2015 г. Съдът е посочил, че страните не спорят относно обстоятелството, че ищецът е престирал труда си; уговореното в договора месечно трудово възнаграждение било в размер на 1600 щ.д. По отношение размера на дължимите суми – неизплатено трудово възнаграждение,обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и лихвата за забавено плащане е приета съдебно-счетоводна експертиза.По спорният въпрос между страните дали „Булминерал“ АД като работодател е солидарно отговорен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД,т.е. приложима ли е нормата на чл.123а,ал.3 КТ съдът е посочил,позовавайки се на разпоредбата на чл.121 ЗЗД,че солидарност между двама или повече длъжници възниква,само когато е уговорено,а по пътя на тълкуване на закона не би могло да се направи извод за наличието й,респективно в настоящия случай тълкувайки волята на страните по договора.С оглед представените по делото договори от 7.05.2013 г. между „Шипинг лоджистик”С.А/подбеърбоут чартър/ и „Булминерал“ АД/беърбоут чартър/ за предоставяне за ползване на кораба”Батя” и за мениджмънт на кораба между „Шипинг лоджистик”С.А и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, както и обстоятелството,че корабът е бил заличен от българския регистър на корабите на 17.11.2015 г.,поради продажбата му , съдът е приел , че корабопритежател на кораба „Батя“ е „Шипинг Лоджистик С.А.“,а„ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба,действайки от свое име,поради което и правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата сфера ,а в тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежаля .Позовавайки се на легалните дефиниции в КТК на понятията „корабособственик” и „корабопритежател”,съдът е приел,че корабопритежателят е лицето,което експлоатира кораба от свое име независимо от това,дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание, поради което „Булминерал“ АД не е солидарно отговорен с работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за заплащане на претендираните суми. Не са налице основания за приложението на чл. 199 з КТК за ангажиране отговорността на „Булминерал”АД, доколкото същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди,причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба,а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл.199з КТК . Приел е за недоказано твърдението за наличие на симулация при реализирането на втория договор за беърбоут чартър между „Шипинг Лоджистик С.А“ и „Булминерал“ АД. С тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД против „Булминерал“ АД са отхвърлени.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Той не е обуславящ изхода на делото, респективно не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос се отнася до правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме и отговаря на изискванията за общо основание. Същият не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Третият въпрос относно задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните също е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1923/15.11.2018 г. по гр.д. № 1554/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна .
КОНСТИТУИРА като страна в производството по делото синдика на АД „Булминерал” в несъстоятелност Я. Н. С. от [населено място], ул. „Х. С. № 32, ет.2, ап. 4.
Да се изпрати препис от касационната жалба ,ведно с приложенията към нея на „Булминерал” АД” чрез синдика Я. Н. С. с адрес гр. Варна, бул. „Сливница” № 28 за писмен отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Насрочва делото за открито съдебно заседание за 16.09.2019 г.,10 ч.,за която дата се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: