О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№535
гр.София, 29.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 520/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. П. В. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 37879 от 04.04.2012 год. срещу въззивното решение № 1114 от 17.02.2012 год. по гр.дело № 10706/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 148 от 27.01.2011 год. по гр.дело № 2424/2009 год. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав за отхвърляне на предявения от касатора срещу К. Ч. Я. и Р. Д. Я. иск по чл.38а ЗЖСК за предаване на апартамент № *, вх.”*”, секция /блок *, ет.*/, със застроена площ * кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, при граници: от юг и запад-двор, от изток-стълбище и двор, от север-ап.№ *, отдолу-ап.№ * и коридор, отгоре-ап.№ *, находящ се в [населено място], м.”К. село-Плавателен канал”, парцел */бивш */, кв.*,[жк].
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – при администриране на въззивната жалба и едностранчиво обсъждане на свидетелските показания, както и за необоснованост на въззивното решение.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на следните въпроси: а/ с изтичането на сроковете по чл.259 ГПК, предвид разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, настъпва ли пълна преклузия за обосноваване на жалбата /посочване пороците на обжалвания акт? Може ли жалбата да бъде допълвана и до кой момент-срока по чл.259 ГПК; до разпореждането за връчване на препис от жалбата на насрещната страна/ с оглед спазване принципа на равнопоставеност на страните/; до подготвителното заседание /чл.267 ГПК/ или до извършване на доклада в откритото съдебно заседание? б/ изявлението на ответника за наличие на правоизключващо исковата претенция събитие – възникнала в негова полза собственост въз основа на недобросъвестно владение /като придобивно основание/, може ли да се зачете като доказан /установен/ факт, който да обоснове основателността на предявения иск, ако възражението за придобивна давност не бъде намерено за основателно; в/ съставлява ли процесуално нарушение и от категорията на съществените ли е необсъждането на наведен по делото факт, установен с влязло в сила решение по гр.дело № 11394/2006 год. на СРС, касаещ ползването на имота от ответниците? г/ изтича ли придобивна давност за периода, в който за правата върху тази вещ /недвижим имот/ и плодовете от нея се води съдебен спор /чл.116, б.”б” ЗЗД? д/ какви са белезите на упражняването на фактическата власт от недобросъвестния владелец, за да може същият да се позовава и да обоснове предпоставките на чл.79 ЗС? Следва ли да е налице манифестирано своене, за да може лицето да се ползва от давностния срок, и това намерение следва ли да е насочено и срещу собственика /доведено до знанието му/-чл.68 ЗС? е/ изтича ли придобивна давност в периода 1990-2000 год. при действието на ограничителната норма на чл.3, ал.2 от Закона за кооперациите/отм./? ж/ възможно ли е придобиване на имот по давност, който не е въведен в експлоатация /т.е. съществува законова забрана за обитаването му/, както и когато за имота не са били съставени в придобивния период официални документи, удостоверяващи степента на завършеност? з/ възможно ли е да се придобива по давност имот, идеална част от който е била собственост на държавата /общината/ по аргумент от чл.86 ЗС/изм., ДВ, бр.31 от 1990 г.?/.
Жалбоподателят поддържа, че липсва съдебна практика по първия въпрос от изложението. По третия въпрос се позовава на определение № 249 от 17.03.2011 год. по гр.дело № 1058/2010 год. на ВКС, І г.о., а по четвъртия – на решение № 183 от 30.03.2009 год. по гр.дело № 5032/2007 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 304 от 20.01.2009 год. по гр.дело № 549/2008 год. на СГС, ІV-д отделение и решение от 26.07.2005 год. по гр.дело № 60/2004 год. на РС-Дулово. По седмия въпрос /б.”ж”/ се сочат решение по гр.дело № 20232/2007 год. на СРС, 28-ми състав; решение № 186 от 19.02.1987 год. по гр.дело № 154/1986 год. на ОСГК на ВС; решение № 2743 от 07.07.1983 год. по гр.дело № 1543/1983 год. на ВКС, І г.о.; решение от 22.05.2008 год. по гр.дело № 1462/2008 год. на РС-Варна; решение от 28.12.2007 год. по гр.дело № 22616/2006 год. на СРС, 28-ми състав; решение от 19.03.2009 год. по гр.дело № 836/2008 год. на СГС, ІV-а отд.; решение по гр.дело № 22470/2006 год. на СРС, 41-ви състав и решение № 577 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 727/2006 год. на ВКС, ІІ г.о. По осмия въпрос жалбоподателят се позовава на решение № 349 от 05.07.2001 год. по гр.дело № 5078/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 831 от 20.01.2010 год. по гр.дело № 1689/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 298 от 10.04.2009 год. по гр.дело № 1601/2008 год. на ВКС, ІV г.о.; решение № 279 от 04.04.2006 год. по гр.дело № 196/2005 год. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 1159 от 05.11.2007 год. по гр.дело № 984/2006 год. на ВКС, V г.о.; решение № 1353 от 14.01.2008 год. по гр.дело № 103/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 774 от 10.02.2011 год. по гр.дело № 643/2009 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация са на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел, че Ж.”Б. художник” е станала собственик на имота по приращение на основание чл.92 ЗС и че ищецът/касатор/ е член-кооператор, на когото процесния апартамент е бил разпределен с протокол на общото събрание. Искът обаче е отхвърлен, защото е прието за недоказано, че ответниците ползват имота. Посочено е, че фактът на ползване на имота от ответниците не е приеман за безспорен, нито от евентуалното им възражение за придобиване на собствеността по давност, може да се направи такъв извод, доколкото владение може да се осъществява и чрез други лица. Поради това, районният съд не е преценявал основателността на евентуалното възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
В. съд е приел, че след като в срока за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259, ал.1 ГПК е депозирана бланкетна жалба, в която не са посочени пороците на постановения съдебен акт, възможността жалбоподателят да стори по-късно това с т.н.”допълнение към въззивната жалба” е била преклудирана. В. проверка е била ограничена до служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението /чл.269 ГПК/, и служебна проверка за спазването на императивните материалноправни норми /по аргумент от т.10 на тълк.решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС/. Съдът е приел, че решението е валидно и допустимо, а и правилно, доколкото не са нарушени материалноправни норми, като по останалите въпроси е препратил към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следния процесуалноправен въпрос: с изтичането на срока по чл.259 ГПК, предвид разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, настъпва ли пълна преклузия за обосноваване на жалбата /посочване пороците на обжалвания акт/, и съответно: може ли жалбата да бъде допълвана и до кой момент – срока по чл.259 ГПК; до разпореждането за връчване на препис от жалбата на насрещната страна /с оглед спазване принципа за равнопоставеност на страните/; до подготвителното заседание /чл.268 ГПК/ или до извършване на доклада в откритото съдебно заседание? По този въпрос касаторът сочи, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в т.1 не съдържа правни съображения за необходимост от тълкуване на конкретни процесуални разпоредби с оглед съществуващи непълноти, неясноти или противоречия в уредбата на въззивното обжалване, и по-специално разпоредбите на чл.259 ГПК/относно преклузивния двуседмичен срок за подаване на жалбата/; задължителните и незадължителните реквизити на въззивната жалба /чл.260 ГПК/; последиците от неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на поправимите нередовности на жалбата /чл.262, ал.2, т.2 ГПК/ и правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на бланкетна жалба срещу първоинстанционното решение /чл.269, изр.второ ГПК/. Доколкото още при отменената процесуална уредба /чл.198, б.”в” ГПК/, аналогичен на чл.260, т.3 от сега действащия ГПК, с т.4 от тълкувателно решение № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС се прие, че непосочването на порочността на обжалвания съдебен акт не е основание за оставяне на въззивната жалба без движение и нейното връщане. Тази постановка на тълкувателното решение е възприета в новия процесуален закон и запазва действието си – липсата на указание в какво се състои порочността на решението по чл.260, т.3 ГПК не води до оставяне на жалбата без движение, т.е. касае се за незадължителен реквизит на жалбата. Същевременно, в практиката последователно се приема, че когато решението противоречи на императивни материалноправни норми, съдът служебно следва да отстрани неправилността, дори когато нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване. От ограничения характер на въззивното обжалване съобразно чл.269, изр.второ ГПК следва, че макар и да е допустима, бланкетната въззивна жалба би имала твърде ограничен полезен ефект, ако страната, която твърди, че решението е неправилно поради процесуални нарушения, поради непълнота на фактите или доказателствата или поради несъобразяване на фактическите изводи на съда с логическите и опитните правила, не е посочила в жалбата какви защитни средства ще ползва, съответно да посочи новите факти и доказателства или кои фактически констатации на съда не са съобразени с приложимите според нея правила на науката, опита или логическото мислене.
В т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение, се очертава с различни проявни форми – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В случая, в т.1 на изложението е формулиран въпрос, който не обосновава приложното поле на някоя от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид на това, разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не би допринесло за развитието на правото в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
П. въпроси, формулирани в т.т.2 и 3 от изложението не могат да обосноват наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. По първия от тях не се сочат съдебни актове, съставляващи задължителна съдебна практика, нито влезли в сила актове на районни, окръжни или апелативни съдилища или на състави на ВКС, на които да противоречи дадено от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос. Доколкото по третия въпрос е направено позоваване на определение № 249 от 17.03.2011 год. по гр.дело № 1058/2010 год. на ВКС, І г.о., жалбоподателят не е представил копие от този съдебен акт, за да се прецени дали е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
М. въпроси по т.т.4-8 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК също не попадат в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Всички те касаят придобиване на един имот по давност. По подобни въпроси обаче въззивният съд не се е произнасял предвид обстоятелството, че възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност е било заявено при условията на евентуалност. Въпросите по т.т.4-8 от изложението не са поставяни за разглеждане в производството пред двете инстанции по съществото на спора – както се посочи районният съд не се е произнесъл по основателността на заявеното като евентуално възражение на ответниците за придобиване на собствеността върху процесното жилище по давност, тъй като е отхвърлил иска по чл.38а ЗЖСК, приемайки, че не е доказано ползването на процесния имот.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 1 000 лева, съгласно договора за правна защита от 14.05.2012 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1114 от 17.02.2012 год. по гр.дело № 10706/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав по жалба вх.№ 37879 от 04.04.2012 год. на П. П. В. от [населено място].
Осъжда П. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН], [улица] да заплати на К. Ч. Я., ЕГН [ЕГН] и Р. Д. Я., ЕГН [ЕГН], сумата 1 000/хиляда/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/