4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
С.,10.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1037/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 443 от 12.05.2011 г. по в. т. д. № 345/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски районен съд решение № 4374 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 7620/2010 г., са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени частични искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 409.17 лв. – част от дължимо възнаграждение по консултантски договор № КД-037 от 07.12.2006 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 854.09 лв., част от обезщетение за забава върху първата сума в размер на законната лихва за периода от 26.02.2009 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.05.2010 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за дължимост на претендираната част от възнаграждението по процесния консултански договор, като твърди, че липсва предаване на извършената работа по изрично уговорения от страните начин – с приемо-предавателен протокол, както и че понастоящем договорът е развален по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради безполезността му за възложителя предвид късното му изпълнение. Според касатора, приетата от решаващия състав изправност на дружеството-изпълнител не кореспондира със събраните по делото доказателства, от които се установява, че в нарушение на чл. 260, ал. 1 ЗЗД дружеството-изпълнител не е уведомило възложителя за дадените от ОД „Земеделие и гори”, [населено място] предписания, че за да могат да бъдат ползвани имотите съобразно промененото им предназначение, е необходима промяна на предназначението на полския път, който води до тях.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният акт е постановен в противоречие с практиката на съдилищата по следните значими въпроси: 1. Съставлява ли уведомяването на възложителя за извършената от изпълнителя работа достатъчно условие, за да е налице предаване, респ. приемане на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и 2. Изправна страна ли е изпълнителят, щом не е предупредил възложителя още при възлагане на работата, че даденият проект не е подходящ за нейното правилно изпълнение съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е подкрепено с три решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК и с актове на въззивни съдилища, за които обаче липсват данни да са станали необжалваеми и поради това не могат да бъдат съобразявани.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – в писмено становище от 07.10.2011 г. моли за оставяне на касационната жалба без уважение, без да заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени частични искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните консултантски договор е бил надлежно изпълнен от дружеството-ищец [фирма] в уговорения обем и срок, поради което възложителят [фирма] дължи плащане на договореното възнаграждение. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението за непредаване на работата по начина, предвиден в т.4.5. от договора – с двустранен протокол. Отчитайки спецификата на престацията, а именно – че се касае за решения на Комисията за земята, чиито адресат е дружеството-възложител и че съгласно чл. 70, ал. 2 ППЗОЗЗ получаването на препис-извлечение от същите е обусловено от заплащането на държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ, която обаче не е част от уговореното възнаграждение, съдът е приел, че за изпълнителя не съществува възможност да се снабди със заверен препис от решението, за да го представи на възложителя, от което е направил извод, че задължението за предаване на работата следва да се счита за изпълнено, от една страна, със самия факт на изпълнението й и от друга страна – с уведомяването на възложителя за наличието на решение на Комисията за земята, установяващо завършена процедура по промяна на предназначението на земята. С оглед извода за изправност на изпълнителя по процесния договор, въззивната инстанция е счела, че не са налице условия за развалянето му, поради което направеното в тази връзка с отговора на исковата молба изявление по чл. 87, ал. 2 ЗЗД не е породило прекратителен ефект върху спорното правоотношение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На първо място, не може да се счете, че въззивното решение е в отклонение от трайната практика на ВКС, част от която са и представените решения – решение № 1661 от 06.12.1999 г. по гр. д. № 972/1999 г. на V г. о. и решение № 350 от 16.05.2005 г. по т. д. № 350/2004 г. на І т. о., според която, приемането на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е както фактическо, така и правно действие. Въззивният съд не е отрекъл необходимостта работата да бъде предадена от изпълнителя на възложителя в съответствие с изричната им уговорка по т. 4.5. от процесния договор, но е преценил, че в случая такова предаване е невъзможно, отчитайки характера на престацията – решения на държавен орган, чиито адресат е самият възложител и обстоятелството, че получаването на препис-извлечение от същите е възможно само след изпълнение на нормативно установеното /чл. 70, ал. 2 ППЗОЗЗ/ изискване за заплащане на държавна такса, задължение за което не е поето от изпълнителя, доколкото таксата не е включена в неговото възнаграждение. Следователно, касае се за преценка на специфичните за настоящото дело факти и доказателства, която е в изключителната правораздавателна компетентност на въззивния съд и чиято проверка е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В този смисъл са указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втория въпрос. Твърдението на касатора за нарушение на изискването по чл. 260, ал. 1 ЗЗД е обосновано със съдържащата се в решенията на Комисията за земята забележка, че „с оглед нормалното изграждане и функциониране на обекта следва да се проведат процедури по промяна предназначението на полския имот, осигуряващ достъп до имота”, т. е. касае се за факт, който е възникнал след като договорът вече е бил изпълнен в уговорения по т. 1.1. обем – решение на Комисията за земята „променя предназначението” на собствените на възложителя имоти. Поради това, не може да се счете, че посоченият факт е релевантен „за правилното изпълнение на работата” по смисъла на чл. 260, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, необсъждането на същия от въззивния съд е без значение за правилността на постановеното решение и следователно, поставеният във връзка с него въпрос няма обуславящо значение за изхода на правния спор. С оглед отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието и на наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 443 от 12.05.2011 г. по в. т. д. № 345/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: