2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
ГР. С., 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.04.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №143/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Й. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №438/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между страните, като съотв. купувач и продавач, договор за продажба на правото на строеж за недвижим имот – апартамент, описан в исковата молба и в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В изложението към жалбата поставя като значими за спора, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: за доказателствената сила на удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ при неговото оспорване, след като купувачът по предварителния договор не е страна в административното производство по издаване на удостоверението/ на удостоверения с него протокол на общинската администрация по чл.181, ал.2 ЗУТ/; следва ли съдът да открие производство по оспорване на удостоверението на осн. чл.193 ГПК или издаденото удостоверение обвързва всички страни. Според касатора удостоверението по чл.181, ал.2 ЗУТ е официален документ, който – когато е издаден от съответните длъжностни лица в кръга на компетентността им, удостоверява достигането на сградата в степен на завършеност „груб строеж”.
В. съд е отхвърлил иска по две групи съображения, всяка от които самостоятелно води до този изход на спора. На първо място е приел, че към момента на сключване на предварителния договор между страните, сградата, в която е апартаментът е завършена до степен на груб строеж, поради което правото на строеж не може да е предмет на прехвърляне – чл.181, ал.2 ЗУТ. Затова предварителният договор е нищожен, поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД. На второ място е посочил, че ищецът не е представил своевременно доказателства, че ответникът притежава обещаното за прехвърляне вещно право – доказателството за това /нот. акт/ е представено едва с писмената защита на ищеца пред въззивния съд и не може да се цени по делото на осн. чл.266 от ГПК.
Въпросите на касатора са относно първата група съображения на въззивния съд. Наистина първоинстанционният съд не е открил процедура по чл.193 ГПК за представеното от ответника по иска удостоверение от общината за наличието на протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ, при заявеното от ищеца оспорване на документа. Решил е спора, позовавайки се на удостоверения протокол, като истински – съществуващ и вярно удостоверяващ завършването на сградата в груб строеж. В. жалба на ищеца не съдържа конкретно оплакване срещу това, а въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния процесуални нарушения. В. съд в случая, при липса на конкретно оплакване във въззивната жалба на ищеца и на представени доказателства във връзка със заявеното оспорване на удостоверението, е споделил извода на първоинстанционния, че то установява завършването на сградата в груб строеж. След него прехвърлителни сделки с правото на строеж за обект в сградата /каквато е обещаната с процесния предварителен договор/ не могат да се извършват. Или поставените въпроси във връзка с първата група решаващи за спора изводи на въззивния съд, при констатираното процесуално поведение на ищеца – въззивник, не са общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
К. не поставя правни въпроси относно втората група съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска – непредставени своевременно от ищеца доказателства за това, че ответникът притежава обещаното за прехвърляне вещно право. Н. от страна на касатора на това второ решаващо съображение на АС със самостоен за изхода на спора характер – основано на задължението на съда да следи по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД, дали отчуждителят е собственик на обещания за прехвърляне недв. имот / или право върху имот/- чл.363 ГПК, отново сочи на липса на основания за допускане на обжалването на въззивното решение.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №438/13 г. от 19.06.13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: