О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
[населено място], 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2054 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Ц. К. Х., действаща чрез своите родители и законни представители Р. Ц. Ч. и К. В. Х., чрез процесуалния представител адв. С. В., срещу определение № 256/16.06.2017г. по в.т.д. № 817/2016г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на въззивно решение № 94/13.04.2017г. по в.т.д. № 817/2016г. на ПАС в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който се присъдят разноски в полза на Ц. Х. в общ размер на 6823,10 лв., вместо определените от ПАС в размер на 5398,77 лв.
Ответникът по частната жалба – [фирма] не подава писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Производството по т.д. № 67/2015г. на ОС-Смолян по т.д. № 67/2015г. на ОС-Смолян е приключило с решение № 411/19.08.2016г., с което [фирма] е било осъдено да заплати на Ц. Х., действаща чрез своите родители и законни представители Р.Ч. и Кр.Х. както следва: 1/сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на счупени лява бедрена кост през кондилите и диафизата /тялото/ на дясна бедрена кост, като е отхвърлил този иск за разликата над 30 000лв. до 50 000лв.; 2/ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на счупване на лява скула и нос; 3/ сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на счупване на горна челюст /максила/ в ляво и на лява яблъчна кост, като е отхвърлил този иск за разликата над 5 000лв. до 15 000лв; 4/ сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на психологически страдания от уврежданията – травматичен шок, битови неудобства, затруднено придвижване, при отхвърляне на този иск за разликата над 5 000лв. до 15 000лв.; 5/ сумата от 2880 лв. – представляваща имуществени вреди, като всички описани по-горе вреди са причинени от настъпилото на 20.11.2014 год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 20.11.2014 год. до окончателното им изплащане.
Първоинстанционното решение е било обжалвано и от двете страни. Частната жалбоподателка е подала въззивна жалба в отхвърлителната част на решението на ОС – Смолян както следва : по първия иск – за сумата над 30 000 лв. до 40 000 лв.; по третия и четвърти иск – за сумата над 5 000 лв. до 10 000 лв., а застрахователното дружество е обжалвало изцяло първоинстанционното решение в неговата осъдителна част.
Производството по в.т.д. № 817/2016г. на ПАС е приключило с решение № 94/13.04.2017г., с което след частична отмяна на решение № 411/19.08.2016г. по т.д. № 67/2015г. на ОС-Смолян застрахователят е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на частната жалбоподателка: разликата над 30 000 лв. до 38 000 лв. или сумата 8 000 /осем хиляди/ лв.; разликата от 5 000 лв. до 9 000 лв. или 4 000 /четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на счупване на горна челюст /максила/ в ляво и на лява яблъчна кост; разликата от 5 000 лв. до 9 000 лв. или 4 000 /четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на психологически страдания от уврежданията – травматичен шок, битови неудобства, затруднено придвижване, всички причинени от настъпилото на 20.11.2014 год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 20.11.2014 год. до окончателното им изплащане и е отхвърлен искът на пострадалото лице срещу застрахователното дружество за разликата от 8 000 лв. до 10 000 лв. или за 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания в резултат на счупване на лява скула и нос и за разликата от 2 304 лв. до 2 880 лв. или за 576 лв., представляваща имуществени вреди и двете в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 20.11.2014 год.
Със същото въззивно решение е било потвърдено решение № 411/19.08.2016 год. по т.д. № 67/2015 год. по описа на Окръжен съд – Смолян в останалите негови части като пострадалата е била осъдена да заплати разноски на дружеството в размер на 3 158,20 лв., а последното е било осъдено да заплати разноски на пострадалото лице в размер на 5 398,37 лв.
И в двете инстанции застрахователят е направил възражение за прилагане на чл.78, ал.5 ГПК, което е било уважено при определяне на размера на разноските от въззивния съд.
С молба вх. № 3761/11.05.2017г. по чл.248 ГПК частната жалбоподателка е поискала от въззивния съд да измени постановеното от него решение в частта на разноските като по компенсация за двете инстанции следва в нейна полза да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6823,10 лв.
Горната установеност налага следните правни изводи:
С оглед на окончателния резултат от основния спор исковата молба е била частично уважена, респ. налице е частична основателност и на двете въззивни жалби. Следователно възнагражденията за съдебно-деловодни разноски се дължат и на двете страни в производството съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска, респ. въззивните жалби. Доколкото разходите за депозити за вещи лица и държавни такси следва да се присъдят в съответните размери на база фактически платеното, на осн. чл.78, ал.5 ГПК решаващият съд по възражение на насрещната страна може да определи и друг по-нисък размер на дължимото адвокатско възнаграждение при осъществяване на визираните в цитираната разпоредба предпоставки.
Видно от заявените с исковата молба претенции същите възлизат на общ размер от 92 880лв. На осн. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на този материален интерес съответства възнаграждение в минимален размер от 3316,40 лв. за една инстанция. Договореното и заплатено от ищцата чрез законните й представители на процесуалния представител е двойно по-голямо – в размер на 6600лв. Относно преценката на действителната правна и фактическа сложност на спора следва да се съобразят броят на проведените заседания, събраният като обем и съдържание доказателствен материал, конкретно извършената дейност по процесуално представителство. От значение е и характерът на спора – искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, при създадена многобройна и константна съдебна практика по приложение на релевантните материалноправни и процесуалноправни норми. В случая действителната правна и фактическа сложност на спора не обосновава възнаграждение в двоен размер с оглед предвиденото по Наредбата. Следва да се уважи възражението по чл.78, ал.5 ГПК и при изчисляване на съдебно-деловодните разноски в полза на ищцата да се признае размер на адв.възнаграждение от 3316,40 лв., на колкото възлиза и това за юрисконсулт съгласно действаща нормативна база към датата на постановяване на първоинстанционното решение.
Във въззивното производство страните са се защитавали по две насрещни въззивни жалби. Тази на ищцата е била с материален интерес в размер на 20 000 лв. общо, а на ответника – с материален интерес от 52 880 лв., т.е. спорът е висящ по искове с материален интерес от 72 880 лв. Заплатеното от ищцата на пълномощника възнаграждение от 3400 лв. следва да се зачете до нормативно определения мининум по чл.7, ал.2 от Наредбата – 2 716,40 лв. Към датата на въззивното решение е в сила изменението на чл.78, ал.8 ГПК, поради което юрисконсултското възнаграждение е в размер на 150 лв., на осн. чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Или общо / държавни такси, депозити и адв.възнаграждение/ направените от страните разноски в процеса са както следва : за първа инстанция от ищцата – 7 331,60 лв. , а от ответника – 4296,40 лв. и за втора инстанция от ищцата – 3116,40 лв., а от ответника – 1807,60 лв.
Исковете са уважени като краен резултат общо за сумата от 66 304 лв., при предявени в исковата молба – 92 880 лв. и с въззивните жалби – 72 880 лв. Следователно съразмерно на уважената част от претенцията в полза на ищцата се дължат от застрахователя разноски в размер на 5 205,44 лв., а съобразно отхвърлената част – в полза на застрахователя разноски в размер на 1 245,66 лв. за първа инстанция. Съобразно изхода от спора пред въззивния съд и защитавания материален интерес във въззивното производство дължимите разноски са : в полза на ищцата – 2 835,92 лв. и в полза на ответника – 162,68 лв.
В обобщение за двете инстанции ищцата има право на заплащане на разноски в размер на 8041,36 лв., а ответникът – в размер на 1408,34 лв. или по компенсация на Ц. Х. се дължат разноски от застрахователя в размер на 6 633,02 лв. като на ответното дружество такива не следва да се присъждат.
С оглед на изложеното молбата по чл.248 ГПК и частната жалба срещу определението на ПАС се явяват частично основателни.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 256/16.06.2017г. по в.т.д. № 817/2016г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с което е оставена без уважение молбата на Ц. К. Х., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители Р. Ц. Ч. и К. В. Х., за изменение на въззивно решение № 94/13.04.2017г. по в.т.д. № 817/2016г. на ПАС в частта за разноските относно сумата от 6 633,02 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ГПК решение № 94/13.04.2017г. по в.т.д. № 817/2016г. на ПАС в частта за разноските като
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. К. Х., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своите родители и законни представители Р. Ц. Ч. и К. В. Х., сторените от същата разноски за двете инстанции в размер на 6 633,02 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 256/16.06.2017г. по в.т.д. № 817/2016г. на Пловдивския апелативен съд в останалата част за разликата над 6 633,02лв. до 6 823,10лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: