Определение №535 от по гр. дело №1948/1948 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 535
                       
                     гр. София , 16. 06. 2010 година
 
            ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание  тринадесети юни,  две хиляди и десета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова 
                                                                        Василка Илиева         
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 1948/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Е. Г. С., Е. Д. Д., П. Д. Д., Т. Д. Д., Д. Д. Д., и М. Г. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 1* от 14.11.2008 г. по гр. д. № 2553/2008 г на Пловдивския окръжен съд, 7 състав, с което е отменено решение № 79 от 30.06.2008 г по гр. д. № 1132/2007 г на А. районен съд и е отхвърлен иска им по чл. 124 ал. 1 ГПК. В касационната жалба правят оплаквания за неправилност на решението и навеждат всички основания по чл. 281 т. 3 ГПК.
Към жалбата са представили изложение, в което посочват че следва да се допусне касационно обжалване на решението, защото намират, че са налице хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Считат, че съдът в отклонение от трайната съдебна практика не е обсъдил всички доказателства по делото и че изводите му не съответстват на фактите, закона и константната практика, в което намират основание за допускане на касационна проверка по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Представят съдебни решения.
Ответника О. А. не е ангажирала становище по касационната жалба.
Върховния Касационен съд, Първо гражданско отделение след като разгледа данните по делото, и доводите и възраженията на страните намира за установено следното:
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Е. Г. С., Е. Д. Д., П. Д. Д., Т. Д. Д., Д. Д. Д., и М. Г. Т. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Пловдивския окръжен съд отменяйки решението на първата инстанция е отхвърлил иска на Е. Г. С., Е. Д. Д., П. Д. Д., Т. Д. Д., Д. Д. Д., и М. Г. Т. , с който те са искали да установят по отношение на община А., че са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ № 339 с площ от 2701 кв. м. по кадастралната карта и непроцедиран план на имоти в м. “Ч” гр. А., защото е счел, че собственик на спорния имот е била държавата, а в последствие община А.. Този извод е направен след обсъждане на следните факти:
По делото е бил представен нот. акт № 48 т. 1 д. 266/ 1947 г, с който е бил признат Д. П. Д. за собственик на този имот. Димитър Д. е наследодател на ищците и е починал през 1952 г. Преди смъртта си обаче с нот. акт № 2 т.4, нот. д. 984/1950 г е продал на А. народен съвет два имота, включително и спорния. Ищците са заявили искане за възстановяване на този имот, без да знаят, че техния наследодател го е продал на държавата. В същото време обстоятелството , че те са осъществявали фактическа власт върху имота не води до възникването на правото на собственост тъй като от 1951 г. е в сила редакцията на чл. 86 от Закона за собствеността, която препятства придобиването на държавен имот по давност. Текстта е бил изменен през 1996 г, но със разпоредбата на § 1 от ЗИДЗС от 2006 г е наложен мораториум на придобиването по давност на държавен имот. Този мораториум впоследствие със законово изменение е продължен и действа към настоящия момент. Много обстойно и в съответствие със закона и практиката на ВКС , въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на положителния установителен иск на касаторите. Наведените доводи, че доказателствата не са обсъдени и решението е необосновано не кореспондира с мотивите, които са изложени към съдебния акт. Практиката по чл. 86 ЗС и след изменението е констатно установена, не се налага нейната промяна и Пловдивския окръжен съд не се е отклонил от нея. По тези съображения настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението тъй като не са налице хипотезите на чл. 280 , ал.1 ГПК.І
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ решение № 1* от 14.11.2008 г по гр. д. 2553/2008 г на Пловдивския окръжен съд, 7 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top