О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
ГР. София, 21.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.05.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №327/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Й. Г. и А. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. № 356/07 г., с което е уважен предявеният от И. Ш. – З. и Ф. З. срещу касаторите иск по чл.75, ал.2 от ЗН – призната е за изцяло нищожна доброволната делба на сънаследствени на страните земеделски земи, извършена с договор от 31.08.04 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК – касаторите се позовават на т.3. Сочат, че липсва съдебна практика на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.10а, ал.3 от ЗСПЗЗ, която да изясни вмененото на чуждите граждани / каквито са ищците З/ задължение да прехвърлят придобитите по наследство зeмеделски земи на лица, които могат да ги притежават, в посочения от закона тригодишен срок и последиците от неизпълнението му. Поставят още материално и процесуалноправните въпроси за интереса си да се позоват на придобивна давност за възстановените им в реални граници земеделски земи, които поделили с договора и за основателността на това позоваване при 15 годишно дезинтересиране на ищците от имотите, без да обосновават във връзка с тях специфичните предпоставки на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК..
Наистина, по цитираните в изложението разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма съдебна практика на ВКС – те обаче са ясни, непротиворечиви и точното им съдържание е изследвано от въззивния съд. ОС е проследил действащата към възстановяването на земите през 1994 г. и при сключване на процесния договор през 2004 г. уредба за притежаване на земеделски земи в РБ. Ищците – чужди граждани / на Австрия/ не са изпълнили в тригодишния срок по чл.3, ал.4 и чл.10а, ал.3 от ЗСПЗЗ /ред.92 и 95 г./ задължението си да прехвърлят възстановените им по наследство земеделски земи на лица по чл.3, ал.1 от ЗСПЗЗ. Не е упражнено обаче правото на изкупуване по чл.2, ал.3 от ППЗСПЗЗ, ред.95 г. / отм./, поради което те не са загубили правото си на собственост върху наследените земи. Затова е следвало да участват в делбата, тя е и начин на разпореждане със земите в полза на лица, които могат да ги притежават, съобразно действащата към извършването й редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Извършената без участието на ищците като сънаследници делба е изцяло нищожна на осн. чл.75, ал.2 от ЗН, както е посочено и в задължителната практика по приложението на закона – ППВС №7/73 г., и това е признато по иска с обжалваното въззивно решение.
При възстановени в реални граници земеделски земи ответниците по иска – касатори, имат интерес и са се позовали на придобивна давност, започнала да тече от възстановяването на земите през 1994 г. Въззивният съд е обсъдил възражението им, но го е приел за неоснователно, тъй като не са противопоставили на ищците изразено по категоричен, достигнал до знанието им начин, намерение да своят сънаследствените земи. При данните по делото, такова намерение удостоверява разписката от 8.12.04 г., с която първата ищца е получила от участвалия в делбата сънаследник Сл. Г. сумата 12 000 лв., представляваща стойността за наследниците на покойния й баща В. З. , от наследството му в България; преди това няма категорични данни за поставено от ответниците начало на давностно владение върху възстановените в реални граници земи, както е приел и въззивният съд. Придобивната давност, като институт е широко застъпена в съдебната практика, поради което поставените във връзка с нея въпроси имат значение за спора, според посоченото в изложението, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, разяснен в ТР №1/10 г.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №356/09 г. от 20.10.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: