О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София 27.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет шести май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 384 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от 1. Ц. детска градина гр. С.,представлявана от директора С. ,чрез процесуалния представител-адвокат Г. против въззивно решение от 26.11.2009г. по в.гр.д. № 3* по описа за 2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.07.2008г. по гр.д. № 20915/07г.на Софийски районен съд,56 състав,с което частично е уважен предявен иск с правно основание чл.200 от КТ,като е осъден ответника да заплати на М. В. П. сумата от 142.12лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 4 000лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 12.12.2006г.трудова злополука,ведно със законната лихва,считано от 27.09.2007г.дж окончателното й изплащане,като е отхвърлен иска в останалата му част за претендираните обезщетения до 648лв.за имуществените вреди и до 9 500лв.за неимуществените и са присъдени следващите се разноски.
Предмет на касационно обжалване е частта от решението,касаеща уважаването на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000лв. В представеното изложение като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,във връзка с поставените въпроси – за приложимост на чл.201 ал.2 от КТ-като твърди,че пострадалата е допринесла за трудовата злополука и за определения размер на обезщетението,който според касатора не е съобразен с размера на получаваното от пострадалата трудово възнаграждение и с краткия период/3 месеца/, за който тя е търпяла причинените й от полученото увреждане болки и страдания. В тази смисъл се позовава на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС и на три казуални решения на ВКС.
Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че няма основания за намаление на отговорността на работодателя,тъй като по делото не са твърдяни и установени факти за проявен умисъл или груба небрежност от страна на ищцата. Обезщетението е дължимо,тъй като настъпването и характера на злополуката са установени по надлежния ред и е доказано наличието на вреда,довела до временна нетрудоспособност. При определяне на размера на обезщетението – съдът е съобразил вида, тежестта,продължителността на причинената травма, както и последствията и начинът, по който тя се е отразила на пострадалата и конкретния възстановителен период. Посочените от касатора в представеното изложение- обстоятелства,във връзка, с които е поставен въпрос за допустимост на касационното обжалване /за размера на получаваното от пострадалата трудово възнаграждение и за краткия период от 3 месеца, за който тя е търпяла причинените й от полученото увреждане болки и страдания – не е от значение за изхода на делото. Какъв е размера на получаваното от пострадалата трудово възнаграждение е ирелевнатен за преценката на подлежащите на обезщетяване неимущес-твени вреди. Въпросът за продължителността на възстановителния период е взет пред вид от съда при определяне на дължимия размер. Липсата на общо основание за допустимост /поставен въпрос,който да е от значение за изхода на делото/ изключва възможността за допускане до касационно обжалване на въззивния акт съгласно т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС.
Другият поставен въпрос –за приложимостта на чл.201 ал.2 от КТ в конкретния случай е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда,но той нито е решен в противоречие с практика на ВКС,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в касационната жалба.
Не се сочат тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ /обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.)/;тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решения, постановено по реда на чл. 290 ГПК/които се считат съгласно т.2 от ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС за практика на ВКС/ ,на които процесиня въззивен акт да противоречи.
Не е налице и хипотеза по т.4 от цитираното ТР № 1/2009г. По делото не са представени и не са посочени никакви доказателства от работодателя /върху когото е доказателствената тежест/,установяващи поведение на пострадалата,даващо основание да се счете,че последната допускайки груба небрежност,е допринесла за трудовата злополука. Посочения факт,че тя е паднала,защото неправомерно е напуснала групата си,като е отишла да съобщи бройката на децата за деня- не може да се квалифицира като поведение,въз основа на което да се направи извод,че тя е предвиждала настъпването на неблагоприятните последици, но лекомислено се е надявала, че те няма да настъпят или че ще успее да ги предотврати/което следва да е налице,за да се обоснове хипотеза на груба небрежност/.
С оглед на горното,като намира,че не са налице посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2009г. по в.гр.д. № 3* по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.