О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3141 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Ц. С. И. чрез адв. Д. Д. срещу определение № 137/12.03.2013 г. по в.ч.гр.дело № 267/2013 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено определение № 347/06.02.2013 г. по гр.дело № 304/2013 г. на Районен съд [населено място]. С последното е оставена без разглеждане исковата молба на жалбоподателя против Н. Й. Н. като процесуално недопустима и е прекратено производството по гр.дело № 304/2013 г. като недопустимо.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите : 1. има ли страната правен интерес от предявяването на иск по чл.124,ал.4 ГПК за установяване неистинността на съставен в България документ, представен като доказателство пред чуждестранен съд /такъв, за който не е установено в какво производство, в какъв процесуален момент и с какъв процесуален метод се провежда процедурата”оспорване на документ” по смисъла на чл.193 ГПК/ и допустим ли е иска по чл.124,ал.4 ГПК в описаната хипотеза, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. че в постановеното определение въззивният съд се е задоволил с това да посочи коментар на правните изводи на районния съд и значението за наличието на правен интерес за продължаване на процесуалните действия, че на практика липсва изложение на собствени мотиви за постановяване на определението, което прегражда развитието на делото, че липсва обоснованост кои факти, обстоятелства и правни норми са обусловили извода на въззивния съд за недопустимост на иска поради липса на интерес и защо,че липсата на собствени мотиви е в противоречие с практиката на ВКС – решение № 157/08.11.2011 г. по т.дело № 823/2010 г. на ВКС II т.о., постановено по чл.290 ГПК, ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 1/85 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 324/22.04.2010 г. по гр.дело № 1413/2009 г. на ВКС IV г.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.дело № 826/2009 г. на IV г.о. на ВКС.
Ответникът по частната жалба Н. Й. Н. не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 347/06.02.2013 г. по гр.дело № 304/2013 г. на Районен съд гр.В.Т.. С последното е оставена без разглеждане исковата молба на жалбоподателя като процесуално недопустима и е прекратено производството по гр.дело № 304/2013 г. като недопустимо.
Въззивният съд е приел, че гр.дело № 304/2013 г. на Великотърновския районен съд е образувано по подадена искова молба от жалбоподателя против Н. Н. с пр.осн.чл.124,ал.4 ГПК с предмет – установяване неистинност на нотариално заверена декларация от Н. Й. Н., поради съдържани неверни факти. Съдът е преценил за правилни изводите на районния съд за процесуална недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес, тъй като решението, с което ще приключи делото няма да обвърже бившия работодател на ищеца, който не е страна по настоящото дело. Районният съд е приел, че в разпоредбите на чл.124,ал.4 ГПК е предвидена възможност по съдебен ред да се установява неистинност на документ, като се има предвид невярност или неавтентичност на официален документ, който се ползва с обвързваща формална и материална доказателствена сила или установяване неавтентичност на частен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Приел е, е частният свидетелстващ документ, какъвто представлява процесната декларация не разполага с доказателствена сила относно съдържащите се в него твърдения за фактите, освен в случаите, когато издателят удостоверява неизгодни за себе си факти и защитата срещу твърденията в него не се подчинява на изискванията за оспорване истинността на документа, тъй като съдът преценява верността на изложените в частния свидетелстващ документ твърдения по свое вътрешно убеждение с оглед на всички събрани доказателства по делото.
Въззивният съд е приел, че в настоящият случай не е налице правен интерес от предявения иск с пр.осн.чл.124,ал.4 ГПК, че първоинстанционния съд правилно се е произнесъл за допустимостта на иска, като е преценил, че липсва правен интерес. Относно изводите за липсата на правен интерес от търсената с иска защита съдът е препратил към мотивите на районния съд.
При тези съображения съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим и е потвърдил определението на районния съд, с което исковата молба на жалбоподателя е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в п.1-ви от изложението. Съобразно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящият случай поставените правни въпроси от жалбоподателя касаят приложението на чл.124,ал.4,пр.1 ГПК и чл.193 ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, формулирани в п.2-ри от изложението. Поставените въпроси касаят правилността на обжалваното определение и са касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалваното определение съдът ще извърши ако същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на частната жалба по същество. В настоящият случай поставеният въпрос от жалбоподателя не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Ц. И..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 137/12.03.2013 г. по в.ч.гр.дело № 267/2013 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна частна жалба вх. № 2901/19.03.2013 г. подадена от ищеца Ц. С. И. от [населено място], [община], [улица], чрез адв. Д. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: