3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
С.,08.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 380/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба и частна жалба на [фирма], [населено място], подадени съответно: 1. срещу определение № 359 от 08.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 664/2010 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Хасковски районен съд разпореждане от 05.11.2010 г. за връщане на депозираните от същото търговско дружество частна жалба вх. № 19173/03.11.2010 г. и възражение по чл. 423 ГПК вх. № 19165/03.11.2010 г. и 2. срещу определение № 57 от 22.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 664/2010 г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на определение № 359 от 08.12.2010 г.
Частният касатор поддържа, че определение № 359 от 08.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 664/2010 г. на Хасковски окръжен съд е неправилно, тъй като въззивният съд е отказал да се произнесе по основното му оплакване за нищожност на постановените от Хасковски окръжен съд актове в заповедното производство – заповедта за изпълнение и разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение – поради некомпетентност на издалия ги съд, произтичаща от нарушаване изискването на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Несъгласие е изразено и с извода на решаващия състав за липса на процесуалноправна легитимация на подалото частната жалба търговско дружество [фирма], предвид обстоятелството, че същото не е страна в заповедното производство. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК относно силата на изпълнителния лист спрямо третото лице, придобило собствеността върху имот, ипотекиран като обезпечение за чужд дълг, както и че неоснователно е насочил частния жалбоподател за защита правата му по реда на чл. 440 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е заявено на всички визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основания. Като значими за делото са поставени въпросите: 1. Кой съд като първа инстанция е компетентен да разгледа молба за издаване на заповед за изпълнение, като се има предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, при условие, че спорът е търговски и 2. Лице, което е придобило недвижим имот с договорна ипотека по договор за банков кредит, има ли качеството на длъжник (съдлъжник) по смисъла на чл. 429, ал. 3 ГПК и може ли да се възползва от правата по чл. 423, ал. 1 ГПК. По отношение на първия въпрос се поддържа, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е решаван противоречиво, като са цитирани конкретни съдебни актове, а по отношение на втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на съдебна практика по него. Отделно от това, частният касатор счита, че съдът следва да се произнесе и по допустимостта на атакуваното определение в съответствие с указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В депозираната частна жалба срещу определение № 57 от 22.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 664/2010 г. се съдържат оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че пределите на извършваната от него проверка са ограничени единствено до преценката дали разпореждането за връщане на частната жалба по чл. 419 ГПК и възражението по чл. 423 ГПК е законосъобразно. Според частния жалбоподател, отказвайки да се произнесе по довода за нищожност на издадените от районния съд заповед за изпълнение и разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, въззивният съд е отказал да правораздава.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва подадените от [фирма] частна касационна жалба и частна жалба като недопустими, респ. като неоснователни по съображения, изложени в писмени отговори от 17.01.2011 г. и от 21.04.2011 г.
Останалите ответници – [фирма], [населено място] и Д. М. К. от [населено място] – не заявяват становище по двете жалби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба и частната жалба са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
По частната касационна жалба:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на депозираните от [фирма], [населено място] частна жалба по чл. 419 ГПК /вх. № 19173/03.11.2010 г./ срещу разпореждане № 2379 от 19.12.2010 г. за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 2379 от 19.12.2010 г. и възражение по чл. 423 ГПК /вх. № 19165/03.11.2010 г./, въззивният съд е приел, че посоченото дружество не е процесуално легитимирано за подаването на същите, тъй като то не е било страна в заповедното производство, по което са издадени двата акта. Като неоснователно съдебният състав е преценил позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. Неприложимостта на тази разпоредба е аргументирана, от една страна, с липсата на идентичност на имота по договора за банков кредит и представения с частната жалба нотариален акт № 144/2008 г., а от друга страна – с факта, че към момента на учредяване на ипотеката дружеството-жалбоподател не е било собственик на този имот. Независимо от това, съдът е посочил, че последващото придобиване на имота на длъжника от [фирма], [населено място] не легитимира новия собственик като страна в заповедното производство с права да иска отмяна на постановените в него актове, а му придава качеството на страна в изпълнителното производство, в което то би могло да защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез предявяване на иск. Въззивният съд не е споделил и довода на частния жалбоподател, че активната му легитимация да иска отмяна на издадения изпълнителен лист произтича от извършеното от него плащане на дължимата от кредитополучателя сума по процесния договор за кредит, като е посочил, че в производството по законосъобразността на издаването на изпълнителен лист жалбата може да се основе само на съображения, извлечени от изпълнителното основание, не и на възражения за плащане на сумата, още повече, че такова в случая не е доказано.
Настоящият състав намира, че частната касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане. Първият поставен въпрос за това, кой съд като първа инстанция е компетентен да разгледа молба за издаване на заповед за изпълнение, изобщо не е обуславящ изхода по конкретното дело, тъй като по този въпрос липсва произнасяне във въззивния акт. Доколкото предмет на частното въззивно производство е законосъобразността на разпореждането от 05.11.2010 г. за връщане на депозираните от [фирма], [населено място] частна жалба по чл. 419 ГПК и възражение по чл. 423 ГПК, въззивният съд е изложил съображения единствено във връзка с процесуалноправната легитимация на посоченото дружество да атакува постановените в заповедното производство актове, но не и относно валидността на същите. Преценката на последните би била предмет на производството по разглеждане на върнатата частна жалба. С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на обсъждане заявените по отношение на този въпрос основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Независимо от значимостта му за делото, вторият поставен от касатор въпрос, свързан с приложимостта на чл. 429, ал. 3 ГПК, също не може да обоснове допускане на касационния контрол на обжалваното определение, тъй като не са осъществени предпоставките на поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочената разпоредба е достатъчно ясна и не се налага тълкуването й, с оглед разкриване на нейното съдържание – тази норма регламентира единствено силата на издадения изпълнителен лист спрямо третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на чужд дълг, когато изпълнението е насочено срещу тази вещ, но тя е неотносима към процесуалните права на страните в производството по самото издаване на изпълнителен лист.
Настоящият състав намира за неоснователно и позоваването от страна на частния касатор на указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване при вероятна недопустимост на въззивния акт. В случая не може да се приеме, че е налице посочената хипотеза, тъй като, от една страна, твърдението на частния касатор за недопустимост на атакуваното въззивно определение е обосновано с твърдяната от него нищожност на заповедта за изпълнение и разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, които изобщо не са предмет на частната жалба, по която е постановено въззивното определение, а от друга страна, потвърждаването на нищожен съдебен акт не води до недопустимост на самия потвърждаващ акт.
По частната жалба:
За да остави без уважение подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 250 ГПК за допълване на определение № 359 от 08.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 664/2010 г. на Хасковски окръжен съд, съдебният състав е приел, че с оглед предмета на частната жалба, с която е сезиран – отмяна разпореждането за връщане на частна жалба по чл. 419 ГПК и на възражение по чл. 423 ГПК, пределите на проверката, която следва да бъде извършена в това производство, са ограничени до преценка законосъобразността на обжалвания акт на първостепенния съд за връщане на посочените частна жалба и възражение и не включват проверка на законосъобразността, валидността и допустимостта на издадените в производството по чл. 417 ГПК актове – заповед за изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Определението е правилно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че непроизнасянето на въззивния съд по релевирания от [фирма], [населено място] в частната му жалба довод за нищожност, респ. недопустимост на издадените в производството по чл. 417 ГПК актове представлява отказ от правораздаване. Въпросите, по които съдът следва да се произнесе, се определят от предмета на конкретното дело. В случая, доколкото предмет на подадената частна жалба вх. № 20017 от 15.11.2010 г. е отмяна разпореждането на първоинстанционния съд от 05.11.2010 г., с което са върнати частна жалба вх. № 19173/03.11.2010 г. и възражение по чл. 423 ГПК вх. № 19165/03.11.2010 г., правилно въззивният съд е преценил, че дължи произнасяне единствено относно законосъобразността на това разпореждане и по-конкретно на направения в него извод, че частната жалба е процесулано недопустима поради подаването й от нелигитимирано лице. И тъй като въпросът за валидността и допустимостта на постановените в заповедното производство актове е напълно ирелевантен за законосъобразността на разпореждането, то този въпрос е извън предмета на образуваното частно въззивно производство и по него съдът не е дължал произнасяне. Оттук и изводът, че отказът на съда да допълни определението си, с което е потвърдил първоинстационното разпореждане от 05.11.2010 г., е правилен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на определение № 359 от 08.12.2010 г. по в. ч. гр. д. № 664/2010 г. на Хасковски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 от 22.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 664/2010 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: