7
7
Определение по т. д. № 233/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 233/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№536
София,08.07. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 233 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Х. Атанасова и Р. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник – адв.С. З. против въззивно решение № 741/08.11.2010 г. по в. т. д. № 510/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 130/31.10.2007 г. по т. д. № 171/2007 г. на Старозагорски окръжен съд в отхвърлителната му част и са отхвърлени предявените от жалбоподателките срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане равностойност на дружествени дялове над 10 100 лв. до 19 700 лв. за А. Атанасова и над 10100 до 295 500 лв. за Р. Н..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в недопускане на допълнителна задача на съдебно икономическата експертиза, довели и до неизпълнение на задължителните указания на ВКС по прилагане на задължителната практика, обективирана в решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., за неправилно приложение на материалния закон, свързано с механизма на определяне равностойността на дружествения дял, и в частност с изготвяне на баланса на дружество и съобразяването му със счетоводните изисквания, които, според жалбоподателите, не били налице.
Твърди се, че неправилно, в разрез с общия принцип за справедливост, се приема от въззивната инстанция, че делът на напуснал съдружник следва да се изплати на база баланс на търговското дружество, в който имотите на дружеството са заприходени по исторически цени /цени на придобиване/, в противоречие със задължението за дружеството за извършване на преоценка на Д. и отразяване в баланса. Сочи се, че балансовата стойност на активите се определя от лицензиран оценител въз основа на оценка на активите по пазарната им цена, съгласно т. 7,3 от СС 16 и след като въззивната инстанция не е приела в решението си този начин на оценка на равностойността на дружествения дял , се поддържа незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, и постановяване на решение от ВКС, с което исковете да бъдат уважени в предявените им размери, ведно със законната лихва и разноските за съдебното производство.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор заявява становище, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания, които цифрово е обозначил по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора правни въпроси, които макар и непрецизно формулирани, биха могли да се приемат, че се отнасят до : 1/ “установяването на факти от значение за изхода на спора с помощта на специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., с които съдът не разполага, е не само възможност, но и задължение за решаващия съд”, като се поддържа , че този въпрос е разрешен в противоречие с т. 10 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
По втория процесуален въпрос – 2/ “задължителни ли са указанията, дадени в отменителното решение на ВКС по т. д. № 741/2010 г.“ – се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като било налице противоречие с т. 3 на ТР № 2/2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Според жалбоподателките, материалноправният въпрос за стойността на материалните активи, въз основа на които следва да се изготви баланса на дружеството, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Цитира се Писмо изх № 24-00-87 от 19.02.2003 г. на МФ.
В изложението се съдържа коментар на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, ІІ т. о. № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., в което се прилагал буквално принцип на записване на дълготрайните материални активи по тяхната историческа стойност, вместо по справедлива пазарна цена.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд правен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, посочените от жалбоподателите процесуалноправни въпроси не би могло да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Вярно е, че за установяване на релевантни факти от значение за спора, когато съдът не разполага със специални познания, има възможност да назначи/ по искане на страна или служебно / експертиза, както и задължение да прецени експертното становище с оглед на всички данни по делото, подобно на другите доказателства. Заключението на вещото лице обаче на става обвързващо доказателство по делото, ако страната не е направила възражение срещу него. Съгласно т. 10 на цитираното тълкувателно решение, за решаващия съд съществува правната възможност / “по преценка на съда” според диспозитива на т. 10/ и без да е направено искане от страна в процеса, т. е. и служебно съдът да допусне доказателственото средство, ако отсъства искане, а е наложителна проверка на определени факти посредством експертиза с оглед целите на съдебното производство.В случая, и пред първоинстанционния и пред въззивния съд са назначавани вещи лица, същите са депозирали експертни заключения за проверка на баланса, за пазарната оценка на Д. на дружеството,за включване на определени имоти в баланса от търговското дружество, заключенията са били приети и обсъждани от решаващия съд. Обратната хипотеза, т. е. недопускане на възлагане на допълнителна задача на вещо лице, след отменителното решение на ВКС, е свързано с преценка за относимост на въпросите, на които е следвало да отговори експерта спрямо релевантните факти по конкретния правен спор и наличието или отсъствието на указания в тази насока за нови процесуални действия.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Изготвянето на баланса и съобразяването на отделните му пера и методи на изчисляване на активите и пасивите, е свързан с приложение на счетоводни стандарти и действащ към релевантния момент Закон за счетоводството. Експертът, извършващ проверка на счетоводните записвания по баланса, е задължен да съобразява счетоводните изисквания за оценката на имуществото на търговското дружество, и за счетоводните изисквания при подобна оценка на активите и пасивите на търговското дружество, свързана не с определяне на ликвидационен дял, а с изплащане равностойността на дружествен дял при напускане /изключване/ на съдружник.
Не е предмет на производството по чл. 125, ал. 3 ТЗ установяване посредством експертно заключение на факта дали при изплащане на дружествените дялове на съдружничките, определени по пазарни цени, ще бъде засегната стопанската дейност на дружеството, нито в отменителното решение се съдържат подобни указания / чл. 293, ал. 2 и чл. 294, ал. 1 ГПК/, нито тази съпоставка, направена в решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г.е задължителна, тъй като тя съставлява правна мотивировка на въпроса за начина на определяне на равностойността на дружествения дял.
По изложените съображения не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и по втория процесуалноправен въпрос на визираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По материалноправния въпрос за стойностите на материалните активи, въз основа на които следва да се изготви баланса на дружеството, не са налице основания за допускане по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
Съдът се е мотивирал защо приема визирания в решението вариант на експертното заключение, коментирал е посоченото от експерта, че балансът е съставен при спазване на счетоводните изисквания, че всички Д.- недвижими имоти са осчетоводени и са намерили отражение в баланса, в това число и каква е балансовата стойност на активите. Изводът на въззивната инстанция, изграден въз основа на експертното заключение за това, че няма данни за несъответствие с изискванията на счетоводните стандарти и указанията на МФ за осчетоводяване на Д., е свързан с решаващата дейност на този съд по съществото на спора. При постановяване на решението са съобразени указанията в отменителното решение, които макар и препращащи към практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, посредством цитиране на съдебни актове относно определяне дължимата равностойност на дружествения дял на съдружник, чиито участие в капиталово търговско дружество, правно обособено като О., е преустановено, е последователна.
Аргументацията по съдебните актове е свързана със законовата редакция на чл. 125, ал. 3 ТЗ. В тази императивна правна норма е посочено изрично, че уреждането на имуществените последици се извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Законодателят не визира пазарна стойност на активите /което предполага оценител/, а балансова стойност, която се подчинява на счетоводните изисквания за съставяне на междинен баланс, в това число и за методологията на оценка на имуществото на дружеството, а последните подлежат на проверка посредством експертно заключение, преценяващо съобразяването със законовите изисквания за изчисляване на дружествения дял /а не ликвидационен дял/.
Всъщност, формираните фактически и правни изводи на въззивния съд са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по този трети въпрос, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява въпрос, които допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Отделно от изложеното, на настоящия състав е известна практика на ВКС, ТК, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която се приема същото разрешение, каквото се съдържа и в Решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ІІ т. о. – вж. Решение № 224/10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ІІ т. о.; Решение № 16/24.03.2011 по т. д. № 354/2010 г. І т. о.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 741/08.11.2010 г. по в. т. д. № 510/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: