3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
С. 25.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 64/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Рудник „Т.-1” [населено място], клон на [фирма] [населено място], приподписана от пълномощника юрисконсулт Г. В., срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 256 от 24.10.2012г. по в.гр.д. № 397/2012г., с което е потвърдено решението на Радневския районен съд, № 107 от 30.07.2012г. по гр.д. № 885/2010г., с което са уважени предявените от Г. Й. П. против Рудник „Т.-1” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Г. Й. П. от [населено място] моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Г. Й. П. против Рудник „Т.-1” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че не е извършено описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа от 08.10.2010г. до 22.10.2010г. без уважителни причини. От фактическа страна е приел за установено, че Г. Й. П. е работил в рудник „Т.-1” като „шофьор специален автомобил” и е ползвал болничен отпуск поради оперативно лечение на лява коленна става, като с експертно решение му е призната временна неработоспособност до 07.10.2010г. С последващо ЕР на ТЕЛК от 22.10.2010г. е прието, че ищецът е работоспособен. Това решение е обжалвано пред Н., която е потвърдила ЕР на ТЕЛК. По жалба на ищеца срещу решението на Н., адм. съд С.-град с влязло в сила на 01.06.2012г. решение, е отменила решението на Н.. След 22.10.2010г. ищецът се явявал на работа, но поради болките в крака не е изпълнявал задълженията си като шофьор, а му е била възлагана по-лека работа. На поисканите му обяснения за неявяване на работа от 08.10. до 22.10.2010г. ищецът отговорил, че е бил на ТЕЛК и очаквал продължаване на болничния отпуск. От правна страна съдът е приел, че работодателят не е оценил правилно и обективно причините за неявяване на ищеца на работа. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че неявяването на работа през периода от 08.10. до 22.10.2010г. не е поради виновно поведение на ищеца по смисъла на чл. 186 КТ. Отсъствието от работа е поради здравословното му състояние, установено от влязлото в сила решение на адм. съд С. – град и издадения болничен лист от 12.07.2012г., за временна неработоспособност през периода от 08.10.2010г. до 22.10.2010г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът рудник „Т.-1” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос изпълнено ли е задължението по чл. 193, ал. 1 КТ когато работодателят не е обсъдил в заповедта за уволнение дадените от работника обяснения. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като макар и съдът да е изложил съображения в тази насока, е разгледал спора по същество и е отменил уволнението с мотиви, че липсва виновно поведение за неявяване на работа. Действително работодателят няма задължение да обоснове в заповедта за уволнение защо не възприема дадените от уволнения работник обяснения. Оценката на работодателя на наведените в обяснението факти и обстоятелства не е необходимо да бъде мотивирана. Те се оценяват от съда при разглеждане на спора по същество, както относно извършването на нарушението, така и относно неговата тежест с оглед критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, в какъвто смисъл е и представената от касатора съдебна практика. В съответствие с изразеното становище въззивният съд не е приел, че не е изпълнена процедурата по чл. 193 КТ, нито, че заповедта за уволнение не е достатъчно мотивирана с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, а е разгледал спора по същество. Поради това поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 256 от 24.10.2012г. по в.гр.д. № 397/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: