3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
Гр.София, 20.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3636 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1048/12.06.13г., постановено по гр.д.№ 1262/13г. от Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 543/14.02.13г. по гр.д.№ 7984/11г. на Пловдивския районен съд и е признато за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 18004.22 лв., представляваща стойност на неплатени допълнителни СМР по анекс от 24.08.10г. към договор за строителство от 15.06.10г. и сумата от 653.41 лв. – мораторна лихва за периода от 30.10.10г. до 01.03.11г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са договорени и извършени допълнителни СМР, чрез които е разширен обхватът на първоначалния предмет на сключения договор от 15.06.10г. Изводът е изграден на база на изготвени от страните протоколи, описания на извършените работи, разменената кореспонденция и описание на възложителя на некачествено извършени СМР, както и съобразно с констатациите в заключението на техническата експертиза. Решаващият състав е изложил съображения, че е доказано приемане на работата, предвид и на използване от възложителя на завършения резултат, като е отчетено частичното неизпълнение и недостатъците на извършените работи. Според окръжния съд е постигнато съгласие за изпълнение на допълнителни СМР, поради което по аргумент от разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ страната не може да се позовава на недействителност на съглашението поради липса на форма, тъй като поведението на възложителя сочи на липса на оспорване на волеизявлението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса за приложното поле на чл.147, чл.151, чл.157 ЗУТ и на чл.160, ал.2 ЗУТ, връзката им с П..5, т.31 ПЗР на ЗУТ и конкуренцията на тези специални норми с разпоредбата на чл.293 ТЗ, изисквайки като условие за надлежно учредена облигационна връзка между страните задължителното наличие на писмен договор за строителство. Позовава се на практика на ВКС, каквато не е посочена, на противоречивото разрешаване на въпроса от съдилищата и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. В съществуващата казуална практика на ВКС, като например: решение № 349/16.05.2005 г. по т. д. № 349/2004 г. на І т. о., решение № 69/13.02.2004 г. по гр. д. № 647/2003 г. на І т. о., решение № 395/21.06.2004 г. по гр. д. № 1565/2003 г. на ІІ т. о. и решение № 1661/06.12.1999 г. по гр. д. № 972/1999 г. на V г. о. е прието, че договорът за изработка, чиято разновидност е договорът за строителство, е неформален и че писмената форма не е условие за неговата действителност, а само за доказването му. От друга страна, съгласно решение № 71/22.06.09г. по т.д.№ 11/09г. на І т.о. неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката.
По тези съображения на поставения правен въпрос е даден отговор в практиката на ВКС и обжалваното въззивно решение съответства на тази практика, поради което касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените за касационното производство разноски от ответника в размер на 980 лв. по договор за правна услуга от 09.09.13г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1048/12.06.13г., постановено по гр.д.№ 1262/13г. от Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 980 лв. /Деветстотин и осемдесет лв./ – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.