О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
Гр.С., 13.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1655 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ срещу решение №.105/3.11.2014г. по г.д.№.236/14г. на Апелативен съд [населено място] – с което е потвърдено решение №.41/1.07.13 по г.д.№.462/10 на Сливенски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.28 ал.1 З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на магазин в [населено място] и исковете по чл.7 т.2 З./отм./ за обявяване на относителна недействителност на четири сделки.
Ответните страни [фирма], Р. Д. Р., В. В. Р., М. П. М., С. С. М., К. Я. К., оспорват жалбата и претендират разноски; И. Т. Т. и Т. Д. Т. оспорват жалбата.
Третото лице помагач [фирма] и Апелативна прокуратура Б. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск по чл.28 ал.1 З. /отм./ за отнемане на магазин /бивш за плодове и зеленчуци/ е неоснователен, тъй като не е налице фактическия състав на чл.4 от З./отм./. Посочено е, че безспорно ответникът И. Т. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.354А ал.2 пр.1 НК – което влиза в кръга на изброените в чл.3 ал.1 т.25 от закона, но не е установено да не е разполагал със законни средства за закупуването му. На база заключения на съдебно-техническа и икономическа експертизи съдът е приел, че към момента на придобиване на имота ответниците Т. са разполагали със законни средства за закупуването му. Исковете по чл.7 т.2 З./отм./ за установяване на недействителност на четири сделки въззивната инстанция е намерила за неоснователни предвид липса на доказателства, установяващи съответните елементи от фактическия им състав. Посочила е, че доколкото се касае за възмездни сделки, признаването им за недействителни и отнемането на имуществото по тях е предпоставено от установяване на недобросъвестността на третите лица, придобили имуществото по възмезден начин – т.е. от знанието им за определени факти – вкл. че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпната дейност на прехвърлителя; от друга страна, тези факти подлежат на пълно и главно доказване от страната, която се позовава на тях.
За първата сделка е прието, че ищецът не е установил ответницата М. да е знаела, че сделката се осъществява след задържането на Т. и че имотът е придобит от престъпната му дейност /дадените от страните обяснения за дългогодишното им познанство по повод търговски контакти, само по себе си, при липса на други доказателства, не установява горните обстоятелства/. Не са представени и доказателства за намерение да се укрие сделката /вкл. предвид голямата вещна тежест – ипотека/. При тези данни и липсата на доказателства е заключено, че не може да се приеме, само на база предположения и житейска логика, че една сделка е недействителна.
По отношение на втория имот, продаден на [фирма], е прието, че по делото липсват доказателства управителят на дружеството да е знаел, че прехвърлителят е осъществявал престъпна дейност и че имотът е придобит със средства от тази дейност. Между страните е имало сключен предварителен договор от 2008г., като с подписването му е платена и сумата 30000лв., а впоследствие, в хода на предявен от купувача иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, е бил сключен окончателен договор. Самият факт, че подписването му е станало след като Т. е бил задържан, не доказва наличие на знание у купувача както за задържането, така и за осъществяваната от прехвърлителя престъпна дейност. Същевременно, закупените имоти са били включени като активи в баланса на дружеството във връзка с осъщетвяваната от него търговска дейност – което опровергава твърденията за привидност на сделката. Посочено е, че ищецът основава искането си за обявяване на сделката за недействителна на предположения за знание, върху които съдът не може да обоснове конкретни правни изводи за елемент от фактическия състав на предявения иск.
По отношение на третата сделка е прието, че обявяването й за недействителна се иска предвид твърдение, че купувачът към момента на изповядването й е знаел, че Т. е задържан. Това обстоятелство, обаче, само по себе си не може да обоснове знание у третото лице, че закупеният имот е придобит в резултат на престъпната дейност. Не са събрани и доказателства, че сделката е сключена за укриване на имота или на действителните права, свързани с него; представени са и доказателства за плащане на цената – поради което твърденията за липса на намерение на купувача за закупуване на имота без действително прехвърляне на собствеността и плащане на цената не се подкрепят от събраните доказателства и не са достатъчни с оглед конкретните основания на чл.7 т.2 от закона.
По отношение на четвъртата сделка е прието, че по нея като страна не участва ответникът Т., поради което в тежест на ищеца е да обори добросъвестността на купувача Р.. По делото липсват данни той да е познавал Т., да е знаел за престъпната му дейност, както и че имотът, предмет на сделката, е придобит от нея. Няма и доказателства, че целта на сделката е укриването му – за да се приеме, че прехвърлянето му е целяло осуетяване на отнемането му.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.”При атакуване на сделка по чл.7 т.2 З./отм./ с какви по вид доказателства следва да се извърши главното и пълно доказване на симулативността на прехвърлителните сделки – само преки или преки и косвени? Възможно ли е това да стане само при наличие на косвени доказателства, което се обуславя от обстоятелството, че комисията не е страна по сделките и съответно няма как да се снабди с преки доказателства – т. нар. обратно писмо или друг документ, удостоверяващ привидността на изразеното в атакуваните сделки съгласие за прехвърляне и съответно – придобиване, и същевременно никоя от страните няма интерес и правно задължение да предоставя такива доказателства в хода на процеса?”; 2.”Доказване на хипотезите на чл.7 т.2 З./отм./ следва ли да се извършва само при наличие на писмени доказателства или може да стане и чрез гласни такива на страните, дадени по реда на чл.176 ГПК, и свидетелски показания?”; 3.”Следва ли задължителна предпоставка за доказване хипотезите на чл.7 т.2 З./отм./ да е детайлното познаване от привидния приобретател на цялото имущество на своя праводател или е достатъчно да има индиции за това, които да се извеждат от обстоятелствата по делото, свързани със знание за извършена от праводателя престъпна дейност?”.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените от касатора въпроси са неотносими и не са свързани с решаващата воля на съда. В. инстанция не е обсъждала въпрос с какви по вид доказателства следва да се извърши главното и пълно доказване на симулативност на прехвърлителните сделки – дали само с преки или преки и косвени, респективно не е излагала мотиви в тази връзка; подобно обсъждане и излагане на мотиви липсва и във връзка с втория и третия конкретизиран въпрос. Доколкото е прието, че не са налице предпоставките на визираните в чл.7 т.2 от закона условия, този извод е обоснован с липса въобще на доказателства за знание у приобретателите, че имотът е придобит от престъпната дейност на Т., респективно на такива, че целта на сделките е била да се укрие съответния имот – и невъзможност за формиране на извод за недействителност само на база на предположения и констатации за липса на житейска логика. Същевременно по повод стандартите на доказване във връзка с установяване на фактическия състав на чл.7 т.2 З.(отм.) – в ТР 6/30.06.14 по т.д.6/13 на ОСГК на ВКС – изрично е посочено, че елемент от фактическия състав на чл.7 т.2 е знание у третите лица-приобретатели на имуществото за престъпното деяние и за връзката му с придобиването на имуществото от прехвърлителя – като по иска с правно основание чл.7 т.2 предл.1 З.(отм.) Комисията ищец следва да установява по пътя на пълно главно доказване подобно знание у третото лице относно извършването на конкретното престъпление, както и фактите, обуславящи връзката му с придобиването на имуществото. От друга страна в практиката няма спор, че доказването може да бъде извършено с всички допустими доказателства.
Предвид изложеното по-горе, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответните страни се дължат направените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар както следва: на [фирма] – 2000лв.; на Р. Р. и В. Р. – 1500лв.; на М. М. и С. М. – 1000лв.; на К. К. – 1088лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.105/3.11.2014г. по г.д.№.236/14г. на Апелативен съд [населено място].
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], [улица].9, ет.5, да плати на основание чл.78 ал.2 ГПК разноски за касационното производство както следва: на [фирма], [населено място] – 2000лв. /две хиляди лева/, на Р. Д. Р. и В. В. Р., [населено място], – 1500лв. /хиляда и петстотин лева/; на М. П. М. и С. С. М., [населено място], – 1000лв. /хиляда лева/; на К. Я. К., [населено място] – 1088лв. /хиляда и осемдесет и осем лева/.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: