2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София,30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1755 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ч.” СПА, Италия, срещу определение № 79 от 21.04.2017г. по т. д. № 218/2017г. на ВКС, ТК, II ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 5645/ 05.07.2016г. по г.д. № 3920/ 2012г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен. Твърди, че предмет на делото са вземания по доставки на стоки от Италия до България „с получател и за сметка на ответника, [фирма]”, за които са издадени 67 броя фактури. Поддържа, че по делото е безспорно наличието на трайни търговски отношения между страните през процесния период във връзка с доставката на стоки, на обща стойност 18 952,14 евро, поради което следва да се приеме, че вземанията произтичат от едно правоотношение и е налице предявяване на един иск с цена 18 952,14 евро. Въз основа на така изложените съображения, касаторът счита за неправилен извода на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на основание чл.280, ал.2 ГПК на касационната жалба.
Ответниците по частната жалба не представят отговор на същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Първият тричленен състав на ВКС е върнал като недопустима касационна жалба, като е приел, че постановеното по делото въззивно решение по търговско дело не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като са предявени обективно съединени искове за заплащане на възнаграждения по 67 договора за спедиция, сключени за периода от 23.06.2006г. – 16.03.2007г., при цена на всеки един от исковете до 20 000 лева.
Обжалваното определение е допустимо и правилно.
Видно от исковата молба, ищецът, „Ч.” СПА, Италия, твърди, че е организирал превози на стоки по поръчка на италиански фирми за сметка на получателя, [фирма], за които са издадени 67 броя фактури, като иска заплащане на извършените спедиторски услуги, възлизащи на общо 18 952,41 евро.
При така очертаната обстоятелствена част на исковата молба, настоящият състав на ВКС намира, че в нея няма позоваване на трайни търговски отношения между страните и на един общ източник на вземанията. Поддържа се сключването на множество договори за спедиция, материализирани във фактури, по които се твърди неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение, всяко от които под 20 000 лева, поради което неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че съдът е сезиран с един иск за заплащане на спедиционна услуга.
Предвид горното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска до 20 000 лева вкл., поради което в съответствие с чл.280, ал.2 ГПК първият тричленен състав на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като допустимо и правилно
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 79 от 21.04.2017г. по т. д. № 218/2017г. на ВКС, ТК, II ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на „Ч.” СПА, Италия срещу решение № 5645/ 05.07.2016г. по г.д. № 3920/ 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.