О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№536
Гр. София, 26.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1421/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
Сливенският е. д. съвет, представляван от Сливенския митрополит Й. е подал касационна жалба вх. № 1* от 19.10.2009 г. срещу въззивното решение № І* от 24.09.2009 г. по в.гр.д. № 73/2009 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, с което е оставено в сила решение № 1* от 05.12.2008 г. по гр.д. № 1429/2007 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ срещу О. с. по земеделие и гори- С. , при участието на община С. за приемане за установено, че Сливенската епархия има правото да възстанови собствеността си върху земеделски имоти в землището на гр. С., представляващи пасище от 2000 дка в м.”Г”, А. , граничещо с улица, С. , морето, Т. С. , нива на К. , Л. чефири; пасище от 250 дка в м.”М”, граничещо с морето и пасище от 150 дка в м. „М”, граничещо с морето.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане касационно обжалване се сочи противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос с позоваване на решение от 04.01.2008 г. по гр.д. № 264/2007 г. на Софийския окръжен съд; решение от 16.04.2002 г. по а.х.д. № 193/2001 г. и решение от 14.05.2001 г. по а.х.д. № 25/2001 г. на Габровския окръжен съд.
О. С. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че представеното по делото „Искане за ликвидация на Г. общност” /Църковно училище / на гр. Созопол” не доказва собствеността на Българската православна църква върху конкретно индивидуализирани земеделски земи, и то към момента на обобществяването на земята. Посочено е, че не е доказана площта на претендираните имоти, а и не се установяват техните граници, което прави невъзможно индивидуализирането им. На следващо място, прието е за недоказано имотите да са притежавани от ищеца към момента на кооперирането на земята, още повече, че в м.”Г”, в която се е намирал имота по т.48 от И. за ликвидация, е проведено оземляване на бежанци в периода след съставяне на документа и преди кооперирането. Накрая, въпреки че в емлячния регистър на гр. С. съществува партида на Ц. настоятелство при храм „С” /съгласно заключението на вещото лице Г. /, в него няма записани подобни на процесните имоти.
Касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Първото от решенията, на които се позовава касаторът-от 16.04.2002 г. по к.а.х.д. № № 193/2001 г. на Габровския окръжен съд, постановено в производство по чл.13, ал.6 ЗВСГЗГФ във връзка с чл.33 ЗВАС подчертава, че съгласно чл.13, ал. 3 ЗВСГЗФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се установява само с писмени доказателства, а именно: нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива-емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях, както и други допустими по ГПК писмени доказателства. В случая, Габровският окръжен съд не е признал на представена по делото данъчна книжка качеството на доказателство, годно да удостоверява право на собственост върху процесните гори.
Решението от 14.05.2001 г. по к.а.х.д. № 25/2001 г. на Габровския окръжен съд е по жалба срещу решение за отхвърляне на иска по чл.13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. В него е прието, че с представения заверен препис-извлечение от емлячния регистър на името на наследодателката на жалбоподателя се установява, че същата е притежавала гора от 4 дка, поради което предявеният иск е бил уважен.
На разпоредбата на чл.13, ал. 3 ЗВСГЗГФ е посветено и решението от 04.01.2008 г. по гр.д. № 264/2007 г. на Софийския окръжен съд, постановено по иск по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, който е бил уважен, като е прието, че наследодателката на ищеца е притежавала ливада с гора и пасбище, описани по партидата на нейно име по емлячния регистър от 1935 г.
Общото между трите решения, постановени от Габровския и Софийския окръжен съд е, че са по искове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ и че третират приложението на чл.13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. По отношение на доказателствата, с които може да се установява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд не съществуват особени различия в сравнение с доказване на собствеността върху земеделски земи /чл.12, ал. 2 ЗСПЗЗ/. Решенията обаче не са относими пряко към процесния случай, при който е установено, че по партидата на Ц. настоятелство при храм „С” няма записани подобни на процесните имоти по емлячния регистър на гр. С.. По отношение на останалите два мотива за отхвърляне на иска по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ, /съгласно обжалваното въззивно решение/ също не е налице противоречиво разрешаван материалноправен или процесуалноправен въпрос в практиката на съдилищата, илюстрирана с трите решения на окръжните съдилища в Г. и София, което да обуславя необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Така, представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване три решения изобщо не третират въпроса относно индивидуализацията на земеделските земи, поради което не разрешават въпрос от значение за изхода на делото по различен от възприетия от въззивния съд с обжалваното решение начин.
В обобщение, липсват основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 24.09.2009 г. по в.гр.д. № 73/2009 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав по жалба вх. № 1* от 19.10.2009 г. на Сливенския е. д. съвет, представляван от Сливенския митрополит Й.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: