2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
[населено място], 29.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 571 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 276 от 16.02.2012г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 2073/2011г., с което е потвърдено решение № 3384 от 25.07.2011г. на Варненски районен съд по гр.д. № 92/2009г. за извършване на съдебна делба. Делбата е извършена като на основание чл. 349, ал.2 ГПК на съделителката Р. Б. е поставен в дял апартамент № * в [населено място] на [улица], ет.1; останалите имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК като в дял на Р. Б. е поставен апартамент № * в [населено място] на [улица], ет.*, а в общ дял на другите двама съделители Р. Д. П. и Х. Д. Х. са поставени останалите недвижими имоти:1/ * ид.ч. от УПИ * в кв.* по плана на [населено място], [община] с * ид.ч. от построените в него масивна жилищна сграда и четири стопански постройки; 2/ нива, представляваща ПИ № * по плана на местност „П.”, землище на [населено място] с площ * дка; 3/овощна градина, представляваща ПИ № * по плана на местност „О. градина” в землището на [населено място] с площ *дка и 4/ нива, представляваща ПИ № * по плана на местност „Ч. баир”, землище на [населено място] с площ * дка. Съделителката Р. М. Б. е осъдена да заплати на останалите двама съделители суми за уравнение на дяловете им.
Касационната жалба е подадена от Р. Д. П. и Х. Д. Х.. Те изразяват несъгласие с начина на разпределение на имотите предвид неравностойността на имотите в града с имотите в селата и земеделските имоти. Заявяват, че желаят изнасянето на имотите на публична продан или евентуално да бъдат разпределени по втория вариант на техническата експертиза, като считат, че не са налице предпоставките за възлагане на апартамент № * на Р. Б.. Изтъкват като ново обстоятелство нейната смърт, настъпила на 09.03.2012г. и невъзможността жилището да бъде поставено в дял на наследниците й. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите изтъкват, че въпросът за възлагането на неподеляем имот, представляващ СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позовават се на Решение № 228 от 23.03.1993г. по гр.д. № 599/92г. Обръщат внимание, че след смъртта на съделителката Б. наследниците й не могат да се ползват от извършеното в нейна полза възлагане понеже не отговарят на законовите предпоставки за това. Освен това считат, че въпросът за правното положение на наследниците спрямо заявеното от наследодателя им и уважено от съда искане за възлагане, има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. Й. Д. и Д. Й. Д., конституирани като наследници на починалата Р. М. Б., чрез пълномощника си адв. Я. вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Обект на делбата са два апартамента в [населено място], * ид.ч. от УПИ в [населено място], [община] и от построените в него жилищна сграда и стопански постройки, както и три земеделски имота – две ниви и една овощна градина в землището на същото село. Съсобствеността е възникнала по наследяване от И. Н. Б., починал 2007г., като квотите на страните в двата апартамента са: * ид.ч. за Р. Б. – преживяла съпруга и по * ид.ч. за Х. Х. и Р. П. – племенници. Видно от мотивите на решението по допускане на делбата, че двата апартамента са били съпружеска имуществена общност – придобити са в СИО вследствие учредено право на строеж по време на брака. В останалите имоти дяловете са следните: * ид.ч. за Р. Б. и по * ид.ч. за Х. Х. и Р. П..
Съдът е намерил за основателна предявената от съделителката Р. Б. претенция за възлагане на апартамент № * на основание чл. 349, ал.2 ГПК, аргументирайки се с това, че съсобствеността е възникнала от наследяване, съделителката е живяла в това жилище към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище. Изрично е преценено, че притежаването на идеална част от другия жилищен имот, обект на делбата, не е пречка за възлагането. Затова този имот е поставен в дял на Б. и тя е осъдена да заплати на останалите съделители стойността на дяловете им от това жилище.
По отношение на останалите делбени имоти съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределянето им между съделителите, предвид различния характер на имотите и различните квоти. Счел е, че в общ дял на Х. Х. и Р. П. следва да бъде поставен урегулирания поземлен имот в [населено място], тъй като те са собственици на останалата * ид.ч. от този имот, която не е предмет на делбата, а в дял на Р. Б. следва да се постави апартамент № * в [населено място] понеже тя притежава най-голям дял от него. С цел заплащане на по-малко парично уравнение всички останали имоти са поставени в общ дял на Х. Х. и Р. П..
След постановяване на въззивното решение съделителката Р. Б. е починала. На нейно място са конституирани наследниците й М. Й. Д. и Д. Й. Д..
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
Основният въпрос, поставен от касаторите и е този за правното положение на наследниците на съделител, който своевременно е заявил претенция за възлагане, тя е уважена, но преди влизане в сила на решението съделителят е починал. В тази връзка те се позовават на Решение № 228 от 23.03.1993г. по гр.д.№ 599/1992г., на І г.о., което сочи, че второинстанционно решение, постановено спрямо починала страна, незаместена от наследниците си, подлежи на преглед по реда на надзора, а не на отмяна. Решението е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като Р. Б. е починала след постановяване на въззивното решение и не са извършвани съдопроизводствени действия без участие на наследниците й. Не съществува колебание в съдебната практика по въпроса, че наследниците, конституирани във висящия делбен процес, встъпват в правното положение на наследодателя си – така Решение № 256 от 2.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 649/2000 г., I г. о. Поради това, след като наследодателят своевременно е заявил претенция за възлагане и тя е била намерена за основателна от две съдебни инстанции, не съществува основание за преразглеждането й отново поради настъпилото наследствено правоприемство след въззивното решение.
На второ място жалбоподателите сочат, че въпросът за възлагането на неподеляем имот, представляващ СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът не е конкретизиран, а и позоваване на конкретни съдебни решения не е направено. Поради това съдът не може да извърши преценка за противоречие с практиката. Необходимо е да се уточни, че възлагането е извършено в съответствие със задължителна практика на ВКС – Решения по чл. 290 ГПК, които приемат, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост по смисъла на Т. № 1/2004г., т.8 и съответно не е налице пречка за възлагането – Решение №239 от 06.08.2012г. по гр.д. № 81/2011г. на І г.о. Според утвърдената практика не съставлява пречка за възлагането по чл. 349, ал.2 ГПК и притежаването на идеална част от друго жилище.
На последно място касаторите повдигат въпроса обвързан ли е съда от обема на искането за възлагане и може ли да уважава само част от него или следва да го отхвърли изцяло. Основание за въпроса дава обстоятелството, че първоначално Р. Б. е заявила искане за възлагане и на двата апартамента. По-късно обаче е уточнила, че е живяла в ап.3 и поради това претендира за него. Съдът в решението си е разгледал претенциите и за двете жилища, като е постановил възлагане за това, в което е живяла съделителката към момента на откриване на наследството, а за другото е отхвърлил претенцията. По този въпрос касаторите не се позовават на противоречие със задължителната практика, нито сочат решения на съдилищата, в които сходни казуси са решени по различен начин. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото доколкото не съществува съмнение, че тази претенция е подчинена на общия режим на отправяните към съда искания – страните предявяват претенциите си, а съдът преценява дали да ги уважи и в каква част.
Поради изложеното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276 от 16.02.2012г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 2073/2011г. по касационната жалба на Р. Д. П. от [населено място] и Х. Д. Х. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: