О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 537
С., 29.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април……………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1368/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
И. К. В. от С., чрез пълномощника си адв. К. Н. от АК-С., е подала касационна жалба срещу решение № 283 от 31.03.2010 година по гр.д. N 2628/2009 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 3101 от 30.06.09 г. по гр.д. № 2522/04 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу МБАЛСМ [фирма], С., за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправилно извършена оперативна интервенция на 17.07.2003 г. от служители на ответника – доц. Ст. Г. и асистент д-р А. – искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Развити са касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът МБАЛСМ [фирма], С., чрез пълномощника си адв. Ц. Ч. от АК-С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които основания се позовава касаторката, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпросите, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В него се съдържат твърдения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, като са приповторени доводите от касационната жалба. Посочено е, че касаторката прави „възражение за неправилно прилагане на чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД, а именно, че е налице непозволено увреждане и неправилно е приложен чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото бе изяснено, че преди да постъпи в МБЛСМ „Пирогов” за лечение ищцата е можела да се движи самостоятелно, а след хирургическата интервенция тя е прикована към инвалидна количка. Въпреки, че вещите лица изготвили съдебно-медицинската експертиза са категорични, че няма лекарска грешка, с изключение на особеното мненение на д-р П. М., факт е, че след операцията доверителката ми завинаги е прикована за инвалидната количка”.
За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационно обжалване. В изложението освен липсата на въпроси няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. Не е посочено на кои задължителни актове на ВКС противоречи решенето, нито са представени влезли в сила противоречиви решения на съдилищата по въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора по разглежданото дело. Не се обосновава и липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касаторката насока. Известно е, че практиката по приложението на чл.49 и чл.45 ЗЗД е обилна, включително и по зачестилите напоследък случаи на т.н. „лекарски грешки”. В този смисъл не са налице основания за допускане на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Няма данни да направени разноски в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 31.03.2010 година по гр.д. N 2628/2009 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.