ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 537
София, 09.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Балевски ч. т. дело №562/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба от страна на „Е”ЕООД –гр. София, чрез адв. А срещу определение №3804 от 11.03.2010 г. на СГС, ТК, по ч.гр.д. № 2421 /2010 , с което е потвърдено разпореждане от 16.12.2009 г. по гр.д. № 25324/ 2009 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената въззивна жалба срещу решението по същото дело като просрочена. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като жалбоподателят е спазил срока за въззивно обжалване, който тече от връчването му на съобщението за изготвяне на първоинстанционното решение, съгласно чл. 259 ГПК, се иска да се приеме за основателна подадената частна жалба. Като основание за допускане до касация сочи чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд за връщане на подадената въззивна жалба срещу решението по същото дело като просрочена, решаващият въззивен състав на СГС е изложил съображения, че срокът за обжалване на въззивното решение, постановено в бързо производство по Гл. 25 от ГПК, тече от 23.11.2009 г. – датата, на която в съдебно заседание на 09.11.2009 г. съдът е съобщил, че ще обяви решението, съгласно чл. 316 ГПК. В същото съдебно заседание жалбоподателят е бил надлежно представляван от адв. В. Ето защо двуседмичният срок за обжалване на постановеното от първата инстанция решение е изтекъл на 08.12.2009 г. и депозираната в съда едва на 14.12.2009 г. въззивна жалба е просрочена и като такава подлежи на връщане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора процесуалноправен въпрос, извлечен от оплакванията от страна на жалбоподателя в уточнението на частната касационна жалба е, относно началната дата, от която започва да тече срокът за подаване на въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по исковете разглеждани по реда на Глава 25 –„Б” по ГПК/в сила от 01.03.2008 г./. Касаторът твърди, че този въпрос, който е от значение за спора, е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото по него липсва съдебна практика.
Съгласно изричната и недвусмислена законова разпоредба на чл.316 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК при приключване на съдебното заседание пред първата инстанция по исковете, разглеждани по реда на бързото производство / Гл.25 от ГПК/ , съдът посочва деня, в който ще обяви решението си , от който ден започва да тече и срокът за обжалването му. В настоящия случай съдът е изпълнил това свое задължение и то в присъствието на пълномощника на ответника, подал въззивната жалба, в самото открито съдебно заседание проведено на 09.11.2009 г. като е обявил датата на произнасяне: 23.11.2009 г., от която започва да тече и двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба по чл.259 ал.1 от ГПК.
Касае се за специални разпоредби, предвидени за бързото производство – чл. 315 ГПК и чл.316 от ГПК, които специални разпоредби изключват общата разпоредба на чл. 259 ал.1 ГПК относно началната дата , от която започва да тече срокът за обжалване. При наличието на ясна разпоредба на закона, не е налице необходимост от тълкуване, с оглед на което и този въпрос, който е иначе е от значение за спора, не е от категорията от значение за точното прилагане на закона. Ето защо и при положение, че основанието за допускане до касация в чл.280 ал.1, т.3 от ГПК обхваща кумулативно и двете изисквания : въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, то в случая същият не отговаря на фактическия състав на цитираната разпоредба и няма основание за допускане до касация на обжалвания акт на това основание.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касация определение №3804 от 11.03.2010 г. на СГС, ТК, по ч.гр.д. № 2421 /2010г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: