2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
С.,08.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 406/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. П. Б. от [населено място] срещу определение от 20.01.2011 г. по гр. д. № 5470/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на постановеното по делото решение от 14.10.2010 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че решаващият състав неправилно е присъдил разноски за въззивното производство в полза на [фирма], без да съобрази, че подадената от дружеството жалба не само, че не е уважена, но дори една от претенциите му – тази за лихви – е отхвърлена частично. Частният жалбоподател релевира оплакване и във връзка с неприсъждането на претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 500 лв.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – счита същата за недопустима поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за неоснователна, по съображения, развити в писмен отговор от 02.03.2011 г.
Третото лице-помагач на ответника – [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Изводът на въззивния съд, че присъдените с решението разноски по делото са определени съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове, е неправилен.
Въззивното производство е образувано по подадени и от двете страни въззивни жалби: 1. Въззивна жалба на [фирма] срещу постановеното от Софийски районен съд, 47 състав решение от 22.02.1010 г. по гр. д. № 3700/2009 г. в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Х. П. Б. от [населено място] искове съответно: за сумата 1035.97 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 01.2004 г. до м. 05.2005 г. и за сумата 335.82 лв. – законна лихва за забава за периода 01.03.2004 г. – 01.07.2005 г. и 2. Насрещна въззивна жалба на Х. П. Б. от [населено място], в която е направено възражение по чл. 111, б.”в” ЗЗД за погасяване по давност на вземанията на ищеца за периода преди 13.11.2005 г. В насрещната въззивна жаба не е посочен конкретният размер на вземанията, за които се отнася възражението за давност. С оглед, обаче, направеното от ответника по исковете признание в молбата му, депозирана в съдебно заседание на 27.01.2010 г., че дължи част от главницата – сумата 3 849.25 лв., следва да се счете, че предмет на неговата въззивна жалба е разликата между тази призната сума и сумата, за която главният иск е уважен, т.е. сумата 2 049.20 лв. По отношение на вземането за лихва, доколкото възражението за давност е уважено, неговият размер /и съответно предмет на въззивната жалба/ следва да се счита посоченият от въззивният съд – 228.93 лв. Или, обжалваемият интерес за всяка от страните по делото, на база на който следва да бъдат определени и дължимите на всяка от тях разноски за въззивното производство, е съответно: за [фирма] – сумата 1 371.79 лв., а за Х. П. Б. – сумата 2 278.13 лв.
С въззивното решение подадената от [фирма] жалба е оставена без уважение изцяло, а подадената от Х. П. Б. е уважена частично – за сумата 228.93 лв. С оглед този изход на спора, на жалбоподателя [фирма] не се дължат разноски за производството по подадената от него жалба, а такива му се дължат само за отхвърлената част от насрещната въззивна жалба на ответника Х. Б. /т. е. за сумата 2 049.20 лв./.; на насрещния жалбоподател Х. Б. се дължат разноски за отхвърлената жалба на [фирма] /за сумата 1 371.79 лв./ и за уважената част от неговата жалба /за сумата 228.93 лв./.
По отношение на направените от страните разноски:
Видно от приложеното платежно нареждане от 09.04.2010 г., [фирма] е заплатило държавна такса за въззивното производство в размер на сумата 30 лв. Изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на дружеството-въззивник юрисконсултско възнаграждение възлиза на 222.31 лв., или общо направените от [фирма] разноски са в размер на 252.31 лв. От страна на насрещния жалбоподател Х. П. Б. не е доказано извършването на разноски. По делото не е представен документ за платена държавна такса, а приложеният договор за правна защита и съдействие не установява плащане на посоченото в него адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., доколкото в същия е посочено само, че такова ще бъде платено „при отхвърляне на въззивната жалба”. Следователно, поради липсата на доказателства за действително направени разноски, искането на жалбоподателя Х. П. Б. за присъждане на такива е неоснователно. Разноски следва да бъдат присъдени само на жалбоподателя [фирма] за отхвърлената част от насрещната въззивна жалба, които възлизат на сумата 226.96 лв.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е частично неправилно и следва да бъде отменено, като присъдените в полза на [фирма] разноски следва да бъдат намалени от 762.43 лв. на 226.96 лв.
Поради липсата на изрично искане от частния жалбоподател, на същия не се присъждат разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 20.01.2011 г. по гр. д. № 5470/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав, с което е отказано изменение на постановеното по същото дело решение от 14.10.2010 г. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 14.10.2010 г. по гр. д. № 5470/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА присъдените на [фирма], [населено място], [улица] разноски за въззивното производство от 762.43 лв. на 226.96 лв. /двеста двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като неоснователна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: