4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
[населено място] ,10.07.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 145 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 445 / 07.12.2011 год. на Окръжен съд – Велико Търново по гр.д.№ 1011 / 2011 год., с което частично е потвърдено решение № 58 / 19.05.2011 год. по гр.д.№ 868 / 2010 год. на Свищовски районен съд, в частта , в която със същото е осъден касатора да заплати на Е. Ж. Х. , на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 4 413,60 лв. – възнаграждение, дължимо й като член на надзорния съвет , за периода м. септември – м.декември 2007 год. , месеците януари, май , юни 2008 год. и за периода август – декември 2008 год. , ведно с обезщетение за забава , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, в размер на 1043,20 лв. , както и частично е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част , като касаторът е осъден да заплати сумата от 5 847,40 лв. – възнаграждение за остатъка от процесния период и 2 922,45 лв. , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД , върху така присъдената главница . К. намира въззивното решение неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.116 б.”а” ЗЗД , по възражението на страната за погасяване предявените от ищцата искове по давност, чл.231 ал.1 ТЗ и чл.223 ал.4 т.5 ТЗ – по възражението на страната за нищожност на решението на ОС на дружеството от 21.07.2003 год. , за избора на ищцата като член на НС и за размера на възнаграждението й , както и чл. 242 ал.6 от ТЗ – относно формата на договора между дружеството и член на надзорния съвет . Решението се сочи необосновано досежно извода на съда за съществуващо между страните договорно правоотношение . Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила при прилагане чл.272 от ГПК, тъй като , освен препращането към мотивите на първоинстанционния съд , въззивният съд не е изложил собствени мотиви по всички направени във въззивната жалба доводи . К. обосновава основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК .
Ответната страна – Е. Ж. Х. – оспорва жалбата , като не счита доказани допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното решение с цитираната казуална съдебна практика по въпроса относно признанието на длъжника , като прекъсващо погасителната давност .В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – по твърдението за нищожност на решението на ОС на дружеството , с което са избрани членовете на НС и определено възнаграждението им, противопоставя задължителна съдебна практика относно основанията за нищожност на решение на ОС на търговско дружество – ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС , с което въззивното решение е съобразено . Страната не счита, че изобщо са наведени обстоятелства в обосноваване допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос за формата на договора, сключван между АД и член на Надзорния му съвет .
Върховен касационен съд, ТК , второ търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, изхожда от легитимирана страна и съдържа необходимите реквизити по чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване съдът намира следното :
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД , от ищцата Е. Ж. Х. против [фирма] , за осъждане ответника да заплати възнаграждение на същата в качеството й на член на надзорния му съвет , избрана като такава с решение на ОС на дружеството от 21.07.2003 год. , с което е гласувано и възнаграждение за членовете на НС – 2 минимални работни заплати за страната . Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на исковете , на основание чл.111 ЗЗД и чл.119 ЗЗД, което първоинстанционният съд е уважил частично – за предявени възнаграждения за период до м. юли 2007 год. вкл. , иска за които е отхвърлен , както и кореспондиращата им мораторна лихва . Въззивният съд е отменил отхвърлителното решение и приел за изцяло неоснователно възражението за погасителна давност , позовавайки се на извършени от дружеството плащания , за някои от месеците в процесния период , с което е приел наличие на признание по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД , прекъсващо погасителната давност и за останалите . Въззивният съд не е споделил довода на ответника за необходима като форма за действителност писмена такава на договора между дружеството и член на надзорния съвет ,на основание чл.242 ал. 6 ТЗ . Споделил е , с оглед препращане към мотивите на първоинстанционното решение, извода на същия съд , че наведените основания за нищожност на решението на ОС / взето решение за възнаграждението на членовете на надзорния съвет без предварително обявяване в дневния ред и без необходимия кворум / са такива относно незаконосъобразност на същото , подлежаща на атакуване по реда на чл.74 от ТЗ .
По формулираните от касатора материалноправни въпроси , настоящият състав намира следното :
Въпросът – „ дали плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява признание на периодичното по характер задължение и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”а „ ЗЗД „ – покрива общия критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК .Отговорът на този въпрос , включен в предмета на спора, е обусловил решаващите изводи на съда . Доказан е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 2 от ГПК – въззивното решение е дало отговор на същия в противоречие с казуална съдебна практика – решение № 2894 / 23.11.1972 год. по гр.д.№ 1927 / 72 год. на І г.о. на ВС , с което е прието , че „ признанието на вземането прекъсва погасителната давност само за дължимото от длъжника по време на това признание , но не и за това, за което той в бъдеще може да стане длъжник „ . Налице е достатъчен материалноправен идентитет между посоченото решение и конкретния спор , предпоставящ възможност за преценка за противоречие в практиката на съдилищата . Цитираните решения , относно зачитане на счетоводните записвания на задълженията от длъжника , като признание по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД , са неотносими към формулирания правен въпрос, а и въпрос с такъв предмет не е обосновал решаващите изводи на съда .
Въпросът – „ дали процесното решение за избор на НС и определяне възнаграждението на членовете му , обективирано в протокола от 21.07.2003 год. може да се атакува като нищожно извън сроковете по чл.74 ТЗ и активно легитимирано ли е дружеството да предяви възражение за нищожност „ – не съставлява правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК . Същият е фактологично обусловен и предпоставя отговор по правилността на изводите на въззивния съд , на основанията по чл.281 т.3 ГПК . При това няма обоснован допълнителен селективен критерий по чл. 380 ал.1 т.3 от ГПК . Напротив : хипотезите на нищожност на решението на ОС на търговско дружество са предмет на ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк. дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС и в същите не попадат наведените от касатора основания .
Идентични съображения изключват допускане на касационното обжалване ,поради непокриване на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК , и по въпроса „ за възмездността на правоотношението между дружеството и членовете на НС „ , от изложението към който е видно, че касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение по възраженията му за липсващо в конкретния случай решение на ОС, с предмет определен или определяем размер на възнаграждението .
Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос „ относно формата на договора , сключван между АД и член на НС , по чл. 242 ал.6 ТЗ , макар да съставлява правен въпрос , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда .К. не е обосновал така зададеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, формиращи общо правно основание за допускане на касационното обжалване . Самата разпоредба на чл.242 ал.6 ТЗ не предвижда конкретна форма на договора .
В обобщение , следва да се допусне касационното обжалване само по първия от горепосочените въпроси , относно значението на плащането на периодично задължение за едни периоди, като съставляващо признание на задължението за други , по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД ,на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд , ТК , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445 / 07.12.2011 год. по гр.д. № 1011 / 2011 год. на Окръжен съд – Велико Търново .
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването , да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса по касационното обжалване , в размер на 284,53 лева .
След представяне на доказателство за платена държавна такса или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС , за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :