3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
Гр.София, 20.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4297 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Славчева П., [населено място], обл.П. срещу решение № 428/19.07.13г., постановено по гр.д.№ 722/13г. от Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26/28.02.13г. по гр.д.№ 213/12г. на Кнежанския районен съд за признаване за установено съществуването на вземането на Ц. А. О., [населено място] по запис на заповед от 04.03.09г. в размер на 17000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът в настоящото производство е издал запис на заповед на 04.03.09г., като са недоказани възраженията му срещу редовността на ефекта. Страните не са спорили, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на неформален договор за заем, а само досежно предоставената парична сума. Възраженията на издателя, че дължимата сума е в размер на 10000 лв., а не в размер на сумата по издадената ценна книга – от 17000 лв., и за погасяването на задължението, са счетени за неоснователни. Изложени са съображения, че при липса на писмени доказателства за извършено плащане на установеното с писмен документ вземане, то същото съществува в размера по менителничния ефект, поради което искът е уважен.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът въвежда по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими доказателства по делото и всички заявени от страните възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставеният от касатора въпрос е формулиран с оглед на приетите за установени от въззивния съд конкретни факти и обстоятелства по делото, които са обусловили правните му изводи и както изрично е посочено този въпрос е „от значение за правнорелевантния факт – съществувало ли е вземането в размер на 17000 лв. по записа на заповед от 04.03.09г.”. Отговорът на въпроса произтича пряко от процесуалните норми на чл.235 и чл.236 ГПК, като не изисква тълкуването им, а възприемане на твърденията на касатора за фактите по спора. В касационната жалба и в изложението са наведени оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, основно за необоснованост на въззивното решение с оглед на неправилното обсъждане на доказателствата по делото и формираните въз основа на тях изводи. Евентуалната неправилност на обжалваното решение не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване, след като не е обвързана с твърдение за прилагане и тълкуване на конкретна правна норма в противоречие с практиката на ВКС.
По тези съображения касационно обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 428/19.07.13г., постановено по гр.д.№ 722/13г. от Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.