2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№537
гр. София, 29.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 28.09. през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч.т. дело №2263 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Постъпила е частна жалба от страна на адв. Ф. Е. в качеството му на особен представител на В. С. А. от [населено място] срещу определение № 573 от 25.05.2015 г. по в.ч.гр. дело №167/2015г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх.№ 1773/24.04.2015 г. от страна на същия жалбоподател, подадена по реда на чл.248 ГПК, с която се иска изменение на определение №443/15.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 167/2015 в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С молба вх.№ 1773/24.04.2015 г. от страна на същия жалбоподател, съдът се е бил сезиран с искане за изменение в частта за разноските на постановено от него определение №443/ 15.04.2015 г. по в.ч.гр.д. №167/15 на ОС-Смолян, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 437/29.12.2014 г. по гр.д. № 260/2014 г. на РС –Девин за прекратяване като недопустимо на производството по иска предявен по реда на чл.422 ГПК на С. Женерал Е. –гр. В. за установяване дължимостта от страна на В. С. А. на сумите от 17 000 лева-главница, 2 684,78 лева-лихва за 30.06.2008 г. до 21.04.2010 г. и наказателна лихва за периода: 21.04.2010 . до 24.06.2013 г. в размер на 7970,15 лева като бъде намалено като прекомерно по размер на основание чл.78 ал.5 ГПК присъденото в полза на С. Женерал Е. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 360,37 лева, както и съдът да определи възнаграждение за особения представител на основание чл.29 ал.3 ГПК, извън вече определеното и внесено от ищеца такова в размер на 1660 лева.
Съдът е счел молбата за неоснователна, доколкото възнаграждението на юрисконсулта е за цялостно представителство по делото, а не за изготвяне на отговор на частната жалба и не се прилага чл.11 от НМРАВ, а от своя страна особеният представител на ответника има определено възнаграждение в размер на 1660 лева за процесуалното му представителство до приключване на делото във всички инстанции и следователно не му се дължи определяне на допълнително възнаграждение пред въззивния съд.
Обжалваното определение е правилно. Юрисконсултското възнаграждение се дължи,съгласно чл.78 ал.8 ГПК и то в присъдения размер, съгласно чл.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за М. , при положение,че страната С. Женерал Е. е представлявана в производството от юрисконсулт по пълномощно за цялостно представителство , а не за определено процесуално действие. Относно възнаграждението за особения представител на насрещната страна, то същото е надлежно определено в производството пред първата инстанция и внесено, което се установява от съответното определение на съда за това и вн.бележка от 26.08.2014 г./л.47 от т.д. № 00260/14 на РС-Девин./ От друга страна, за определянето на възнаграждение на особения представител в производството по обжалването с частна жалба на прекратителното определение на РС въззивният съд е следвало да бъде сезиран своевременно и същото да бъде определено и внесено от другата страна предварително – чл.76 ГПК във връзка с чл.29 ал.3 ГПК. Този пропуск не се санира в производството по чл.248 ГПК. В последното може да се иска само допълване или изменение на произнасянето на съда по разпределение между страните на вече направените от тях съдебни разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 573 от 25.05.2015 г. по в.ч.гр. дело №167/2015г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.