О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 08.10.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 28.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1754/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, чрез синдиците – А. Д. и К. М., против определение № 13383 от 13.06.2018 г. по ч.гр.д. № 7242/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С него е потвърдено определение № 395 от 24.04.2018 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да се разпореди отбелязване в регистъра на Служба по вписванията, [населено място], на Заявление за вписване на нищожност на извършено заличаване на договорна ипотека с нотариално заверени подписи № 3300 на нотариус с рег. № 628 на НК.
Моли се определението на СГС да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по съображения, подробно изложени в жалбата.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – твърди се, че СГС се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за развитието на правото относно приложението на § 5 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г. Поддържа се също, че определението е вероятно недопустимо, както и очевидно неправилно – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
В обжалваното определение съставът на Софийския градски съд е съобразил, че с нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г., извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „КТБ“ АД (в несъстоятелност) в периода от поставянето на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са прогласени за нищожни. Счел е обаче, че от цитираната разпоредба не произтичат права за представителите на несъстоятелната банка да искат отбелязване нищожността на извършено заличаване на договорна ипотека. Според съда, тя следва да бъде съобразявана и с другите норми на § 5 и особено с ал. 2, уреждаща хипотеза на неприложимост на нищожността – когато вземането на банката е погасено изцяло с парично плащане, който въпрос подлежи на решаване в исков процес. Съгласно указанията в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията – дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Въз основа на горното съдът е приел, че в случая законодателят не е предвидил изрично вписването на нищожността на заличаването. Дали тази нищожност поражда действие е въпрос на съществуване на материално право относно наличие на обезпечение на вземане, който въпрос не е от компетентност на съдията по вписванията и не може да бъде преценяван от него.
При така мотивираната воля на съда, в изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по които се иска допускането на касационна проверка: 1. Подлежи ли на вписване /отбелязване/ в Службата по вписвания към Агенция по вписванията депозирано заявление за нищожност на заличено обезпечение съгласно приетата правна норма на § 5 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г.?; 2. Възстановените ex lege права на банката по ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г. върху съществуващи обезпечения в полза на банката, които са били заличени от страна на квестори или синдици, независимо от причината за това, с изключение на реално погасяване на дълга, през периода и при условията, предвидени в § 5 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г., подлежат ли на ново вписване чрез подновяване на вписванията или по тези случаи подлежи на вписване /отбелязване/ само искането за нищожност на заличено обезпечение по заявен конкретен случай от страна на банката в несъстоятелност?; 3. Доколкото в § 5, ал. 1, изр. последно от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г. е предвидено, че учредените до този момент обезпечения са действителни и запазват своя ред на вписване, необходимо ли е да се извърши ново вписване на обезпеченията, при които не е изтекъл 10-годишният срок или те не попадат в хипотезата на § 5, ал. 3?; 4. Изисква ли се „нарочен акт“ и от кой орган следва да бъде издаден той, за да бъде извършено вписване /отбелязване/ в Службата по вписванията на нищожност по отношение на заличени обезпечения, съгласно приетата правна норма на § 5 от ПЗР ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г.? Налице ли е „нарочен акт“ по смисъла на П., ако се касае до заявление за отбелязване на нищожност на вписано заличаване на ипотека, депозирано от упълномощени представители на банката, което заявление отговаря на изискванията на П. за форма и съдържание и подлежи ли този акт на вписване /отбелязване/?; 5. В правомощията ли е на съдията по вписванията да откаже вписване /отбелязване/ на заявена нищожност по § 5, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г., като обоснове отказа си с липсата на материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване /отбелязване/ акт?; 6. Съществува ли правна възможност отбелязаната нищожност на заличено обезпечение с правно основание § 5, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г. да бъде впоследствие атакувана по съдебен ред от длъжници на банката, като се иска прогласяването на нищожността на вписаната нищожност на заличените обезпечения и по този начин да бъдат спирани или прекратявани образуваните вече процеси по събиране на вземания от неизправни длъжници?; 7. Представените доказателства от страна на банката, изразяващи се в едностранно изявление за прихващане, входирано в банката и счетоводно извлечение за осчетоводено прихващане, достатъчни ли са, за да се удостовери, че не са налице предпоставките на § 5, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г. – извършено парично плащане?; 8. Шестмесечният преклузивен срок, предвиден в § 5, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.18 г., намира ли приложение при искания за вписване /отбелязване/ на нищожност на заличено обезпечение по § 5, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г.?
Настоящият съдебен състав намира, че не се доказват основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
За да потвърди като законосъобразен обжалвания отказ на съдията по вписванията, съдът е приел, че законодателят не е предвидил отбелязване на нищожността на заличаването по см. на § 5 ал.1 ПЗР З., както и че произнасянето по заявлението предполага извършване на преценка за наличието на материалноправните предпоставки за настъпване на тази нищожност, а такива правомощия съдията по вписванията не притежава. От така поставените правни въпроси, обуславящо значение за резултата по делото има само въпрос № 1. По останалите въпроси липсва произнасяне на съда и/или те не са част от предмета на спора, поради което по отношение на тях отсъства общата селективна предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК. По значимия правен въпрос – подлежи ли на вписване /отбелязване/ заявление за нищожност на заличено обезпечение /в частност ипотека/, съгласно § 5 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г., не са налице допълнителните основания на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация, по следните съображения: Съгласно чл.2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. А от текста на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД към З. недвусмислено следва, че нищожността на заличаването действа ex lege, заличените обезпечения в хипотезата на ал.1 стават автоматично действителни и запазват своя ред, като са противопоставими на всяко трето лице, придобило права върху тях – ал.4. Следователно разглежданата хипотеза
не предвижда даване гласност чрез вписване в публичния регистър на обстоятелствата по § 5 ал.1 от ПЗР към ЗИД на З., ДВ бр. 22/13.03.2018 г. Нормата е ясна и не създава предпоставки за различно тълкуване и прилагане, в който случай отговорът на поставения въпрос би имал смисъл за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Липсват основания за допускане на касационно обжалване и в хипотезите на чл.280 ал.2 ГПК. Обжалваното определение не е вероятно недопустимо, нито очевидно неправилно. Напротив, същото се намира в пълно съответствие с указанията, дадени с ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13383 от 13.06.2018 г. по ч.гр.д. № 7242/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: