О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№537
Гр. София, 26.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1466/2009 г
Производството е по чл. 288 ГПК.
З. Й. Б. и С. Й. Ц. от гр. Я. са подали касационна жалба вх. № 1* от 17.04.2009 г. срещу въззивното решение № 32 от 12.03.2009 г. по в.гр.д. № 285/2007 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено решение № 332 от 27.12.2002 г. на Р. районен съд по гр.д. № 580/2001 г. и е уважен предявения от Ц. Н. П. иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. нива и ливада в местността „Т”, землище на гр. Я., с площ 55 декара, при съседи за двата имота: Маневи, К. И. П. , Е. , Н. Б. и път; както и нива в същата местност и землище, с площ 7 декара, при съседи: Еврови, Ц. , Н. Б. и К. И. П. са били собственост на всички наследници на общия на страните наследодател А, б.ж. на гр. Я., починал през 1939 г.
Поддържат се оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за обезсилване на въззивното решение, респ. отмяна на последното и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложение разпоредбите за придобивната давност – решение № 330 от 28.06.2006 г. по гр.д. № 3060/2004 г. на ІV г.о. ВКС, решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/99 г. ІІ г.о. решение № 717 от 19.08.1999 г. по гр.д. № 118/99 г. ІІ г.о. и решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д. № 876/96 г., І г.о.; по допустимостта на производството-тълк.решение № 1/97 г. на ОСГК; по служебното събиране на доказателства-решение от 07.07.2004 г. по гр.д. № 1449/2003 г. на ІІ т.о., ТК, както и на решение № 1* от 19.10.1999 г. по гр.д. № 2075/98 г. V г.о., решение № 109 от 29.03.1999 г. по гр.д. № 1129/99 г. ІІ г.о., решение № 688 от 09.07.2003 г. по гр.д. № 593/2002 г., ІV г.о. и решение № 1*-а от 01.11.1995 г. по гр.д. № 2180/94 г. ІV г.о. на ВС.
Ответницата по касация Ц. Н. П. е на становище, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане.
Поради да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е обосновал правния интерес от установителния иск по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ с припокриването на част от заявените и възстановени в полза на ответниците /сега касатори/, в качеството им на наследници на З. А. Р. /дъщеря на А. Кр. П. / и на Н. Г. С. / дъщеря на З. Ат. Р. /, общо 46 декара земеделски земи, с претендираните от ищцата, в чиято полза пък е постановено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ за процесните имоти.
Съдът е приел, че спорните имоти са се владеели от А. К. П. от 1922-23 г., когато ги декларирал като свои за облагане с поземлен данък-до смъртта му през 1939 г., а след откриване на наследството са останали неподелени, а владението на неговите наследници до кооперирането на земята през 1957 г. се присъединява към това на наследодателя им съгласно чл.309 от Закона за имуществото, собствеността и сервитутите /отм./ и е изработена 20-годишната придобивна давност по чл.34 от Закона за давността /отм./.
Не е налице противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ще е налице и тогава, когато спрямо ищеца е бил постановен с влязло в сила решение на поземлената комисия /ОСЗГ/ отказ да му бъде възстановена собствеността върху заявената по реда на чл.11 ЗСПЗЗ земеделска земя, ако собствеността върху същия имот е била възстановена в лицето на други заявители /както е и в настоящия случай/. Понятието „окончателен отказ” съгласно раздел втори от съобразителната част на тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС има по-широко съдържание. Такъв окончателен отказ би бил налице само ако по отношение на всички лица, подали заявление за възстановяване е било постановено влязло в сила решение, с което в производство по чл.14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ им е отказано възстановяване правото на собственост върху същата земеделска земя.
Решение № 717 от 19.08.1999 г. по гр.д. № 118/99 г. ІІ г.о. е посветено на разпоредбата на чл.12,ал.7 ЗСПЗЗ, която зачита изтеклата придобивна давност в периода след масовизирането на земеделските земи, ако владението се основава на писмен договор, договор за доброволна делба или друг документ. Ако такъв документ не е налице, масовизирането на имота има за последица прекъсването на придобивната давност. По смисъла на чл.12, ал. 7 ЗСПЗЗ не е писмен документ изходящ от самия владелец документ, с който същият декларира собствеността си. В настоящия случай не се касае за зачитане на придобивна давност след образуване на ТКЗС и чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ не намира приложение поради което липсва противоречие с практиката на съдилищата, в т.ч. и със соченото решение на ВКС ІІ г.о.
Към настоящия казус не е относимо и решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д. № 876/96 г. І г.о. Предмет на спора по него е била молба за преглед по реда на надзора на влязло в сила решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което възражението на ответника, че е придобил спорната земеделска земя „по наследство” към момента на образуване на ТКЗС /1950 г./ е било намерено за неоснователно.становено било, че по същото време и двамата му родители били живи, при което фактите, че през 1949 г. декларирал, а през следващата година внесъл на свое име земята в стопанството са намерени за недостатъчни, за да обосноват твърдението му, че е собственик, респ., че земята подлежи на възстановяване само на него.
Неотносимо към процесния случай е и решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/99 г. ІІ г.о., което придава на становището на ответниците по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че са придобили спорния имот от общия наследодател, характер на признание на правото на собственост на последния, поради което следва да докажат придобиване по деривативен или оригинерен способ, който да погасява правото на общия наследодател.
Обжалваното решение не противоречи на приетото с решение № 330 от 28.06.2006 г. по гр.д. № 3060/2004 г. ІV г.о., което е израз на трайната и непротиворечива практика на ВКС. Според него единствено записването на земите в емлячния регистър през 1949 г. на името на сина на починалия през 1943 г. общ наследодател, който продължил да ги обработва до окончателното коопериране на селското стопанство 1956-57 г., не е достатъчно, за придобиване по давност, щом не е изтекъл двадесетгодишният срок.
Решение № 1* от 19.10.1999 г. по гр.д. № 2075/98 г. V г.о. третира също случай, при който в полза на сина на общия наследодател, получил през 1932 г. неформално имота от баща си, към 1951 г. не е изтекъл 20 – годишният срок по чл.37 от Закона за давността /отм./ и е прието, че земята е запазила сънаследствения си характер.
Позоваването на решението от 07.07.2004 г. по гр.д. № 1449/2003 г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС, и по-конкретно, че съдът не е длъжен да събира и попълва служебно делото с доказателства, а трябва да осигури на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая, обстоятелството, че са били изслушани две съдебно-технически експертизи, назначени по почин на въззивния съд, с оглед индивидуализирането на посочените от ответниците /сега касатори/, имоти, не може да се приеме, че установява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. При преценката на съда /в т.ч. на ВКС в отменителното решение № 352 от 26.03.2007 г. по гр.д. № 3199/2005 г./, относно необходимост да се индивидуализират имотите по местоположение, съседи и граници, с назначаването на експертизите въззивната инстанция е целяла разкриване действителното фактическо положение, а и касаторите не са се противопоставили на събирането на това доказателствено средство. Доколко имотите, претендирани от ищеца са идентични с имотите, възстановени на ответниците /касатори/ е въпрос, на който отговор е даден с обжалваното решение, правилността на което може да се проверява само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. В случая, липсва основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 12.03.2009 г. по в.гр.д. № 285/2007 г. на Б. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 17.04.2009 г. на З. Й. Б. и С. Й. Ц. от гр. Я..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: