4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 11.06.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 229 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. К. – гражданин на Република И., чрез адвокат В. Ч. от АК-В., срещу въззивно решение № 262/20.09.2017 г., постановено по въззивно гр.д. № 385/2017 г. от Врачанския окръжен съд.
Касаторът излага доводи за недопустимост – произнасяне по непредявяден иск, тъй като съдът е дал грешна правна квалификация на спорното право, евентуално за неправилност на въззивното решение, като по същество излага единствено съображения за противоречие с материалния закон.
Насрещната страна [фирма], чрез адвокат Д. Л., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Врачански районен съд, отхвърлил иска на А. К. против [фирма] за заплащане на сумата от 8 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл. 49 ЗЗД. Възложил тежестта за съдебноделоводните разноски на ищеца.
За да постанови този резултат, втората инстанция приела за установено, че на 24.01.2016 г. ищецът К. внезапно се подхлъзнал и паднал, тъй като алеята, по която вървял, не била почистена от снега. В резултат от удара в областта на левия долен крайник претърпял оперативно лечение. Непочистената алея се намирала в имот, притежаван в собственост от [фирма], отреден за търговски комплекс и паркинг. Установено е, също така, че собственикът (ответник по иска) отдал под наем горния имот на трето лице – [фирма], като според договора наемателят имал задължение да заплаща всички експлоатационни разходи, включително почистването на сняг. От своя страна, наемателят възложил с договор № 45 от 25.11.2015 г. на [фирма] – при допълнително повикване на търговски обект „Б. М. В.“, да извършва за периода от 16.11.2015 г. до 31.03.2016 г. машинно снегопочистване и снегоизвозване. Снегопочистването включвало пълното почистване от сняг на цялата площ на паркинг площи, входно-изходни участъци, товаро-разтоварна рампа и фронт пред входа за клиенти на „Б. М. В.“.
Според Врачанския окръжен съд дадената от районния съд правна квалификация на иска като такъв по чл. 50 ЗЗД не е правилна. Увреждането е настъпило в резултат на непредприемането на дължими действия по почистване на заснежаването в имота, поради което отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45, респективно чл. 49 ЗЗД. Вредата е настъпила поради допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а не е предизвикана от същностните свойства на вещта. Ответникът по иска е собственик на вещта, но не той е отговорен за почистване на алеята пред търговския обект, а наемателят – търговец. Искът е отхвърлен поради липса на пасивна материалноправна легитимация по иска – той е предявен не срещу надлежния ответник.
Касаторът А. К. обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси:
Носи ли отговорност собственикът на една вещ за вредите от нея, ако те не са причинени от виновно поведение на пострадалия, на лицето, под чийто надзор се намира вещта, нито на трето лице; носи ли отговорност възложителят на една работа, ако увреждането не е изключителна последица от поведението на пострадалия или на трето лице. Поддържа противоречие с решения на ВКС – № 94 от 21.07.2011 г. по гр.д. № 537/2010 г. на IV г.о., решение № 107 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 895/2010 г. на III г.о; решение № 266 от 07.12.2016 г. по гр.д. № 1298/2016 г. на IV г.о.;
Въпросите не държат сметка на спорните обстоятелства и установеното по делото, че имотът, пред който е следвало да бъде почиствано се ползва от наемател, който не е собственик. Вредата не е от вещ, а от неизпълнение на задължение за почистване на тротоарна площ пред търговски обект, която е за ползвателя. Собственикът на имота не е и възложител на работата, за да отговаря в това си качество. Не се установява и поддържаното противоречие с цитираната съдебна практика.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се позовава касаторът при поставянето на следните въпроси: при отдаване под наем на вещ, при ползването на която, в нарушение на предписани правила, са причинени вреди от вещта, собственикът или ползвателят отговарят пред увреденото лице, или отговорността им е солидарна; при виновно неизпълнение на нормативно установеното задължение на ползвател на недвижим имот за почистването му от сняг и лед, което се носи едновременно и от собственика на имота, собственикът или ползвателят отговарят по реда на чл. 49 ЗЗД пред увреденото лице.
Както стана ясно, вредата е резултат от неправомерно поведение – непочистване на алеята от сняг, а не е резултат от специфичните качества на самата вещ (алеята), за да има отношение въпросът за отговорността за вреди, причинени от вещ. Както е изяснено още в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и неизменно се приема в съдебната практика и доктрината, когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди от вещта, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл, отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна.
Когато вредите са причинени в резултат на дефект на стоката и увреденият е потребител, отговорността не се подчинява на правилата на деликта по ЗЗД, а на Закона за защита на потребителя.
Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД.
Във въпросите се съдържа и невярното твърдение за солидарна отговорност на собственика вещта и на възложителя на работата, в резултат на която са настъпили вредите. До подобна солидарност в отговорността се стига единствено, когато вредата е настъпила едновременно от спецификите на самата вещ, така и от човешка дейност – напр. вещта е била под надзора на друго лице – упражняван непосредствено или чрез трети правен субект.
Случаят не е такъв, а цитираната по-горе от касатора съдебна практика е неточно възприета от него. По настоящото дело единствено виновното неизпълнение на задълженията за почистване на терена от снега е причинило увреждането, поради което отговорността е само за виновните лица, които по принцип могат да са едновременно и собственици, и лица, упражняващи надзор върху терена, или трети лица, но приложимата материалноправна норма е не чл. 50 ЗЗД, а чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. Установено е, че в случая отговорността за почистването е не за собственика, а за наемателя по силата на наемния договор, а той е натоварил едно трето лице да извърши тази работа, но той, а не собственикът има качеството на възложител и в това си качество само той се явява отговорен пред увредения да поправи вредите. Посоченият от ищеца ответник, само в качеството си на собственик на имота, в който се намира алеята, на която не се явява нито ползувател, нито е възложил на друг да я почиства и обезопасява, няма отношение към отговорността за причинените на А. К. вреди, които не са от вещта.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 1176 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 262/20.09.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 385/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. К., гражданин на Република И., да заплати на [фирма], [населено място] сумата в размер на 1176 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: