О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№538
гр.София, 28.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 432/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. К. К., Д. И. Г., Н. Д. Д., С. Й. М., П. Т. И. и Ц. В. В., всички от [населено място], срещу определение № 5025 от 21.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 4309/2012 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-б състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението от 03.11.2011 г. по гр.д.№ 26756/2010 г. на Софийския районен съд, ГО, 46-ти състав за връщане на исковата им молба срещу [фирма].
Жалбоподателите поддържат, че е налице правен интерес да установяват съществува ли договорно правно основание между тях, като потребитали на топлоенергия, и топлинния счетоводител. Решението, според тях ще се ползва със сила на пресъдено нещо в спора им с [фирма], за да оборват претенциите на доставчика основани на извършеното от ответника разпределение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на въпроса: наличието на законна възможност потребителят да оспорва задълженията си към доставчика на топлинна енергия в техния правен спор, отрича ли правния интерес на потребителя да установи със сила на пресъдено нещо спрямо търговеца, извършващ дялово разпределение на топлинната енергия в сградата /накратко „топлинен счетоводител”/, че липсва договорно отношение между последните два субекта. Жалбоподателите твърдят, че въззивното определение противоречи на съдебната практика, като се позовават на решение № 11 от 19.01.1979 г. по гр.д.№ 782/78 г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 416 от 14.03.1962 г. по гр.д.№ 248/62 г. на ВС, І г.о. и решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр.д.№ 888/84 г. на ВС, І г.о. Поддържат още и че по процесуалния въпрос, по който се е произнесъл, градският съд липсва конкретна каузална съдебна практика, доколкото правоотношенията между потребители, „топлинен счетоводител” и доставчик на топлоенергия на относително нови и спорове между първите две страни не са разглеждани до момента от ВКС.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Жалбоподателите са предявили иск срещу [фирма], [населено място] за установяване, че в периода от 01.11.2006 г. до 24.07.2008 г. те и ответникът не са били в договорно правоотношение за водене от страна на последния на дялово разпределение на консумирана топлинна енергия /топлинно счетоводство/ за етажна собственост на адрес: [населено място], [улица]. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че установяването на липса на договорно правоотношение с ответника е от съществено значение, защото доставчикът на топлинна енергия [фирма] е начислявал помесечни и годишни изравнителни сметки на всички абонати в сградата на база дялово разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, водено от ответника без правно основание – без валиден договор с потребителите предоставял годишни изравнителни сметки за доначислена топлинна енергия, стойността на която се претендира за сметка на ищците от страна на доставчика.
Районният съд прекратил производството, като приел, че липсва правен интерес от установяването, тъй като с оспореното правоотношение ищците не търсели защитата на свои субективна права срещу ответника, а защитата на оспорените от тях задължения, респ. вземания с кредитор трето за процеса лице %Е. [фирма] /, което не е налагало да се установява със сила на пресъдено нещо липсата на правоотношение с топлинния счетоводител в отношенията му с ищците. Според първоинстанционния съд, съществуването на оспореното правоотношение е част от предмета на доказване в процес относно съществуването на вземане на [фирма], съответно задължение на ищците за заплащане на топлинна енергия.
Градският съд потвърдил определението, добавяйки, че ищците имат правен спор с доставчика на топлинна енергия, като смятат, че не дължат фактурираните им суми за доставка на топлинна енергия, поради което били могли да предявят иск срещу доставчика за установяване недължимостта на фактурираната сума за доставка на топлинна енергия за процесния период /по делото имало данни, че такъв иск бил предявен от Н. Д. Д., по който било образувано гр.д.№ 6879/2009 г. на ПРС, 16-ти състав/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие с представените с изложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК три решения на състави на Върховния съд.
Според решение № 11 от 19.01.1979 г. по гр.д.№ 782/78 г. на ІІІ г.о., не е налице правен интерес, ако ищецът не е страна в правоотношението, съществуването или несъществуването на което иска да установени. Жалбоподателите се позовават на решението, като по аргумент за противното от него твърдят, че щом ищецът е страна в правоотношението, съществуването на което е предмет на иска налице бил правен интерес от воденето му-в случая те твърдяли, че между тях и ответника не съществува процесния договор, а ответникът напротив – твърдял, че такъв договор бил сключен. В случая, обаче ответникът не твърди, че е извършвал дялово разпределение на топлинната енергия въз основа на договор с ищците, а въз основа на договор с [фирма], [населено място], т.е на договор между топлинния счетоводител и топлопреносното предприятие или доставчик на топлинна енергия. Следователно, липсва твърдение от страна на ответника, че съществувало договорно правоотношение между него и ищците, като потребители на топлинна енергия, което е достатъчно, за да се приеме, че решение № 11 от 19.01.1979 г. по гр.д.№ 782/78 г. на ВС, ІІІ г.о. е неотносимо към настоящия казус.
Н. е и решение № 416 от 14.03.1962 г. по гр.д.№ 248/62 г. на ВС, І г.о., според което вероятността да бъде нарушено конкретно субективно право поражда правен интерес за водене на установителен иск. Както се посочи, не би могло да се приеме, че в случая е налице правен спор относно съществуването на валиден договор между ищците /сега частни жалбоподатели/, като потребители на топлинна енергия и ответника – като топлинен счетоводител, а с именно това е поискано да бъде отречено с петитума на исковата молба.
Решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр.д.№ 888/89 г. на ВС, І г.о. също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т.2 ГПК. В него е разгледан въпроса относно правния интерес от предявяване на иска за обявяване за нищожност на нотариален акт, създаващ външна представа за наличие на признати с него права, издаден по реда на чл.20, ал. 1 З. /отм/. Очевидно е, че се касае за казус различен от процесния, за да се приеме, че е разрешен противоречиво въпросът за наличието на правен интерес от установяването.
Оплакванията срещу определението на въззивната инстанция засягат само производството по конкретната частна касационна жалба и допускането на касационното обжалване само въз основа на твърдението за липса на съдебна практика, касаеща правоотношенията между потребителите на топлинна енергия и т.н. топлинни счетоводители”, не би допринесло за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т. 3 ГПК /срвн., т.4, от тълкувателно решение № 1/2009 г. на О. на ВКС/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението и в частта му, с която е потвърдено определението на първата инстанция досежно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
С частната касационна жалба липсва позоваване на задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или на практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, на която да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение по приложението на чл.78, ал.4 и 5 ГПК. Не е формулиран и въпрос, правилното решение на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъл, вложен в чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Частната касационна жалба съдържа единствено оплакване за нарушение на процесуалните разпоредби относно разноските и допускането на касационно обжалване на определението в тази му част с нищо не би подпомогнало развитието на правото.
Предвид на това, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд по частна жалба вх. № 42611 от 18.04.2012 г.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5025 от 21.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 4309/2012 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-б състав по частна касационна жала вх. № 42511 от 18.04.2012 г. на Й. К. К., Д. И. Г., Н. Д. Д., С. Й. М., П. Т. И. и Ц. В. В., всичко от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: