О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София 05.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и девета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 21/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №182 от 13.10.2008 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №191/2008 г., с което е отменено решение №184 от 14.05.2008 г. на Габровския районен съд по гр.д. №1791/2007 г. , с което е уважен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и е уважен предявеният иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Независимо от неправилната правна квалификация няма произнасяне по непредявен иск, което да води до последиците на чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/отм./. В случая е налице пълна имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ, тъй като става въпрос за липса, която се обезщетява в пълен размер, поради което искът е основателен.
Недоволен от решението е жалбоподателят Ж. А. К., град Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси за това какво трябва да направи въззивният съд, ако първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск; за възможността да се търси отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ от работници или служители, които не са отчетници и за това дължи ли работникът или служителят държавни такси по предявения срещу него от работодателя му иск. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. Т. П. , действащ като Е. „П”, град Г., оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Първият повдигнат въпрос е неотносим, тъй като в случая първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, а само е преквалифицирал точно предявения иск като такъв по чл.207, ал.1, т.2 КТ, вместо иск за връщане на нещо, получено с оглед на отпаднало основание.
Касационното обжалване обаче следва да бъде допуснато, тъй като останалите два повдигнати въпроси са съществени – обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Според нея само отчетници, т.е. работници или служители, чиито трудови функции имат за предмет събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности, могат да бъдат привличани към пълна имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ. Според трайно установената съдебна практика разпоредбата на чл.359 КТ, съобразно която производството по трудови дела е безплатно за работниците или служителите, се отнася за всички видове производства и независимо от това дали те са ищци или ответници по предявен от работодателя им иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №182 от 13.10.2008 г. на Габровския окръжен съд по гр.д. №191/2008 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.