О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 04.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д.Стоянова ч.гр. д. № 2409 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на В. Х. Т. от [населено място] срещу определение № 1245 от 09.12.2013год. по в.ч. гр.д.№ 696/2013год. на Пернишки окръжен съд, с което са оставени без разглеждане подадените от В. Х. Т. възражение по чл. 423 ГПК и възражението по чл. 414 ГПК и двете срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 348/30.05.2012 г., по ч.гр.д. № 153/2012 г. по описа на Трънския районен съд, както и молба за спиране на действията на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 и район на действие СГС по чл. 438 ГПК и е прекратено производството по делото, както и срещу определение № 113 от 03.02.2014год. по в.ч. гр.д.№ 696/2013год. на Пернишки окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК определението № 1245 от 09.12.2013год. в частта за разноските, като В. Х. Т. е осъден да заплати на [фирма] сторените разноски в размер на сумата 100лв.
Ответната страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Настоящия съдебен състав констатира следното:
С определение № 294 от 23.04.2014г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС. Решението по тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
Трънският районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от [фирма] срещу В. Х. Т., с което се претендира сумата от 595,49 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на мобилни услуги от [фирма] и лихва в размер на 150,38 лв. върху главницата за период от 09.12.2009 г. до 17.05.2012 г. Т. е издал заповед за изпълнение № 348/30.05.2012 г. за претендираните суми. Тази заповед е връчена лично на В. Х. Т. на 28.02.2013г., видно от съобщението, приложено на лист 37 от гр.д.№153/12г. на същия съд. Поради неподадено възражение срещу заповедта в законоустановения срок същата е влязла в сила на 15.03.2013г. въз основа на издадения по заповедта за изпълнение изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20138630401737/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС. Видно от приложеното копие на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът В. Х. Т. е получил същата на 19.07.2013г. лично. В поканата е отразена дължимата сума, в това число и такси и разноски за ЧСИ. Уведомен е и за наложения запор върху сметките му като длъжник. На 26.08.2013г. жалбоподателят е депозирал възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, в която твърди, че Т. е нарушил местната подсъдност за издаване на изпълнителен лист, тъй като адресът му е в [населено място], а в [населено място] никога не е ходил . Навежда твърдения, че цялото вземане на заявителя е неоснователно, че заповедта за изпълнение въобще не му е връчвана, както и, че следва да бъде разблокирана запорираната сметка, тъй като там получава пенсията си и това за него са несеквестируеми средства. Заедно с възражението по чл. 423 ГПК, жалбоподателят е подал и възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК, с което възразява срещу издадената заповед за изпълнение № 348/30.05.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 153/2012 г. на Т., без да посочва конкретни обстоятелства за това. Подадената е и молба, с рег. № 1406/09.09.2013 г. по описа на Т., с която жалбоподателят, моли съда да спре действията на ЧСИ по образуваното изпълнително дело, като посочва формално, че са налице всички законови предпоставки за това.
За да остави без разглеждане подадените възражения по чл.423 и по чл.414 ал.1 ГПК, както и молбата с правно основание чл.438 ГПК, Пернишки окръжен съд е констатирал, че същите са подадени след изтичане на предвидените в закона преклузивни срокове. След постановяване на определението от 09.12.2013год., пред ПОС е депозирана молба от [фирма] с правно основание чл.248 ГПК, за допълване на определението от 09.12.2013г. в частта за разноските чрез присъждане на сторените такива в размер 300лв. В срока за отговор по молбата В. Х. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определение от 03.02.2014год. ПОС е допълнил предходния си съдебен акт в частта за разноските, като е присъдил в полза на молителя разноски в размер 100лв. За да постанови този резултат е приел, че ответникът своевременно е заявил искане за присъждане на разноски, че такива в негова полза се дължат и при прекратяване на производството както е в процесния случай, че в основния си акт е пропуснал да се произнесе по това искане. Констатирал е, че удостоверените и реално сторени разноски от страна на молителя са в размер 300лв., но поради основателност на възражението за прекомерност е обосновал извод, че искането следва да се уважи до размер 100лв.
Определенията са правилни.
При подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК възражение и обусловено от просрочието преклудиране на самото процесуално правото на длъжника на възражение по чл. 423 ГПК за въззивната инстанция отсъства процесуална възможност да извърши възложената и извънинстанционна проверка относно законността на предоставената на длъжника възможност да оспори заявеното в заповедното производство вземане на кредитора – заявител, в съответствие с изчерпателно посочените от законодателя хипотези. В случая видно от съдържанието на самото възражение, поддържаните твърдения, че “заповедта за изпълнение въобще не му е връчвана, както и, че адресът му е в [населено място], а не в [населено място], са относими към хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 ГПК , при която началният момент на преклузивния едномесечен срок се свързва с узнаването на заповедта. В случая видно от данните по делото заповедта е била надлежно връчена на 28.02.2013г., като това обстоятелство е удостоверено с подписа на самия жалбоподател. Във възражението липсват твърдения, относими към нормата на чл.423 ал.1 т.4 ГПК – такива се въвеждат едва с настоящата частна жалба, като се твърди наличието на особени непредвидени обстоятелства, които са попречили на жалбоподателя да възрази срещу заповедта за изпълнение пред заповедния съд, по които въззивния съд не се бил произнесъл. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес за съда е отсъствало задължение за произнасяне по незаявени надлежно основания. Въпреки това следва да се посочи, че както изрично е приел и ПОС от значение в случая е моментът на узнаване от страна на длъжника на заповедта за изпълнение, поставящ началото на преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК. Това в най-благоприятния за жалбоподателя момент е датата 19.07.2013г., когато е получил призовката за доброволно изпълнение, спрямо която дата възражението също е прекллудирано като подадено след изтичане на едномесечния срок. Поради това и съпоставени същите дати с датата на подаденото възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК обосновава законосъобразността на изградения от въззивния съд правен извод, че подаденото от длъжника възражение, като просрочено се явява процесуално недопустимо. Доколкото допустимостта на подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК в разглежданата хипотеза е обусловена от допустимостта на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, то законосъобразно и същото е оставено без разглеждане, поради отсъствие на процесуална възможност за обсъждането му по същество.
Законосъобразен е и изводът на съда за недопустимост поради просрочие на молбата по чл.438 ГПК. Жалбоподателят е уведомен за наложения запор с призовката за доброволно изпълнение на 19.07.2013г. и едноседмичният срок по чл.436 във вр.с чл.435 ал.2 ГПК е изтекъл на 26.08.2013г. молбата е подадена на 09.09.2013г. след изтичане на последния.
Правилно и обосновано е и определението, постановено в производството по чл.248 ГПК. При съобразяване на обстоятелството, че молбата е подадена от правоимащо лице в установения от закона срок и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на определение, с което производството по делото е прекратено, ответникът има право да получи направените и надлежно удостоверени реално сторени разноски по производството до момента.
Предвид изхода разноски за жалбоподателя не се следват, но същия следва да заплати на ответната страна, разноските, сторени и надлежно установени в настоящото производство в размер 300лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 258 от 14.01.2014г. против въззивно определение № 1245 от 09.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 696 по описа на Окръжен съд – Перник за 2013 г., и частна жалба вх.№1256 от 19.02.2014г. против определение № 113 от 03.02.2014 год. по същото дело на Пернишки окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК определението № 1245 от 09.12.2013год.
ОСЪЖДА В. Х. Т. да заплати на [фирма] сторените в настоящото производство разноски в размер 300лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: