О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 09.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 511 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д. срещу определение от 24.02.2010г. по ч. гр. д. № 3022/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е върната касационна частна жалба на същия жалбоподател срещу определение от 30.12. 2009 г. на САС по същото дело, с което е отменено определението на СГС,VІ-3 с-в от 27. 08. 2009 г. по т.д. №2150/2008 постановено по реда на чл.389 от ГПК и е допуснато обезпечение на иска.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Излага доводи, че за да върне частната жалба и прекрати производството по нея, въззивният съд неправилно е счел, че е връчил уведомление за оставяне без движение на производството по частната касационна жалба за привеждането и в съответствие с изискванията на чл.284 ал.3, т.1,т.2 и 4 от ГПК на 12.02.2010 г., вместо на действителната 19.02.2010 г., както е отразено и в самия екземпляр приложен по делото на САС. Твърди се , че в следствие на тази неправилна преценка, съдът е постановил връщане на същата частна жалба с обжалваното определение от 24.02.2010 г. преди изтичането на едноседмичния срок, даден от съда. Моли да се
отмени обжалваното определение на САС с указания за действия по администриране на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че е връчил уведомление за оставяне без движение на производството по частната касационна жалба за привеждането и в съответствие с изискванията на чл.284 ал.3, т.1,т.2 и 4 от ГПК на 12.02.2010 г., вместо на действителната 19.02.2010 г., както е отразено и в самия екземпляр приложен по делото на САС, в който действително цифровото отбелязването на датата не е съвсем ясно. В следствие на тази неправилна преценка, съдът е постановил връщане на същата частна жалба, поради неотстраняване в срок на указаните недостатъци с обжалваното определение от 24.02.2010 г. преди изтичането на едноседмичния срок даден от съда за това. Частният жалбоподател е предприел действия по привеждането на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл.284 ал.3, т.1,т.2 и 4 от ГПК с молба изпратена по пощата на 25.02.2010 г., съгласно приложената обратна разписка, която молба, съгласно изложеното се явява подадена в срок.
Независимо от горното следва да се има в предвид следното:
С обжалваното определение САС е върнал частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което съдът се е произнесъл като втора инстанция по молба за допускане на обезпечение на висящ иск. Така постановеното въззивно определение по молбата на ищеца „В” ЕООД по чл.389 от ГПК не подлежи на касационно обжалване по следните съображения:
На касационно обжалване, съгласно чл.274 ал.3 от ГПК подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение, с което е допуснато от страна на въззивния съд обезпечение по висящ иск не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор . Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на спора. В този смисъл е и т. 6 от ТР№1 / 2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че определенията на съдилищата по молби за обезпечение на искове подлежат на двуинстанционно разглеждане, която задължителна практика на ВКС, макар и по отменения ГПК, не е изгубила значението си и по новия ГПК. Ето защо така върнатата с обжалваното определение частна касационна жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на касация съдебен акт, поради което и определението за връщането и следва да се потвърди, макар и по съображения различни от залегналите в мотивите на въззивния съд.
В преписката по настоящото дело е приложена и частна касационна жалба вх. №1040/03.02.2010 г. от страна на „К” А. срещу определение от 30.12. 2009 г. на САС по ч.гр.д. №3022/2009 г..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.02.2010г. по ч. гр. д. № 3022/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ДА СЕ ДОКЛАДВА частна касационна жалба вх. №1040/03.02.2010 г. от страна на „К” А. срещу определение от 30.12. 2009 г. на САС по ч.гр.д. №3022/2009 г..на председателя на Второ търговско отделение на ТК на ВКС за евентуално образуване на отделно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.