1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 03.12.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 5795 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №2709, постановено на 06.10.2015г. по ч.гр.д.№3706/2015г. тричленен състав на Софийски апелативен съд, Търговско отделение е потвърдил определение №14856/23.07.2015г. по гр.д.№7723/2015г. на СГС, ГК, I-21 състав в частта, с която е прекратено производството по предявения иск за присъждане на обезщетение в натура като ответникът [фирма] бъде осъден да върне на ищцата И. А. И. жилище-апартамент №49 в [населено място], „К. поляна-I част“, [жилищен адрес] постановеното от СГС определение е потвърдено.
Определение №2709/06.10.2015г. е обжалвано от И. А. И. с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и с искане да бъде отменено. Поддържа, че въззивният съд не е извършил самостоятелна проверка на свързаните със спора факти и обстоятелства, не е обсъдил доказателствата, приложени към частната жалба.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли въззивният съд да се произнесе по частната жалба без да вземе предвид обективираните в нея доводи, твърдения и доказателства.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въпросът за правомощията на въззивния съд е разрешен в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на свързаните със спора факти и обстоятелства, когато в подадената до него жалба се съдържат оплаквания по правилността на постановения от първоинстанционния съд акт, основани на незаконосъобразността на тази преценка, както и да обсъди приложените към жалбата доказателства, ако първоинстанционният съд не е дал пълни и точни указания за необходимостта релевантните факти и обстоятелства да бъдат доказани и жалбата съдържа доводи в тази насока /решение №324 на Четвърто ГО, постановено по гр.д.№1413/2009г.; решение №235/04.07.2011г. на Четвърто ГО на ВКС, постановено по гр.д.№513/2010г.; решение №217 на Четвърто ГО на ВКС, постановено по гр.д.№761/2010г.; решение №220/02.10.2015г. на Трето ГО на ВКС, постановено по гр.д.№2314/2015г., както и решение №123/28.05.2014г. на Първо ГО на ВКС, постановено по гр.д.№7750/2013г./. Даденото в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС разрешение, касаещо правомощията на въззивната инстанция при постановяване на решение по реда на чл.270 ГПК, следва да намери приложение и по отношение на дейността, която въззивният съд извършва по реда на чл.278 ГПК при разглеждане и решаване на частни жалби, подадени срещу постановени от първоинстанционния съд определения, тъй като съгласно чл.278, ал.4 ГПК доколкото в този раздел-глава 21 ГПК /обжалване на определения/, няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.
И в производството по чл.278 ГПК въззивната инстанция е длъжна да извърши самостоятелна преценка на значението на установените по делото факти и обстоятелства за разрешения от първоинстанционния съд спор по приложението на процесуалния закон в очертаните от частната жалба предели, да обсъди наведените в частната жалба доводи, както и представените с частната жалба допустими доказателства, като изложи самостоятелни мотиви, съдържащи фактическите й констатации и правни изводи по поставените на разглеждане въпроси.
В настоящия случай въззивната инстанция е следвало да извърши самостоятелна преценка дали извършените от първоинстанционния съд действия по установяване предмета на гр.д.№7723/2015г. по описа на СГС, ГО и гр.д.№ №31068/2015г. на 33 състав на ГК на СРС са извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон и да обсъди наведените в частната жалба доводи, основани на твърдения за постъпили уточнителни молби по гр.д.№31068/2015г., касаещи неговия предмет, които не са били взети предвид от първоинстанционния съд. Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, довело е до постановяване на неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като по реда на чл.278, ал.2 ГПК въпросът за допустимостта на предявения от И. А. И. иск бъде решен по същество.
По същество по подадената от И. А. И. частна жалба срещу определение №14856/23.07.2015г. на I-21 състав на ГК на СГС, с което производството по гр.д.№7723/2015г. е прекратено в частта по предявения срещу [фирма] иск за присъждане на обезщетение в натура чрез връщане на жилище-апартамент №49 в [населено място], „К. поляна-I част“, [жилищен адрес] настоящият състав приема следното:
Производството по гр.д.№7723/2015г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав е образувано по подадена от И. А. И. искова молба с вх.№76950/12.06.2015г. с твърдения, че сключеният между нея и ответника [фирма] договор за потребителски кредит HL 38368/21.05.2008г. съдържа неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 Е. на Съвета на Европа от 05.04.1993г., посочени в исковата молба, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 ЕО, че договорът за кредит противоречи на закона, накърнява добрите нрави и е сключен при липса на съгласие относно посочените в исковата молба клаузи, като последвалата продажба на ипотекирания имот представлява неоснователно обогатяване на банката, даващо й право да иска връщане на жилището по реда на чл.34 ЗЗД като обезщетение в натура и присъждане на справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. за периода от 07.07.2012г.
С определение №14856/23.07.2015г., постановено от I – 21 състав на ГК на СГС производството по гр.д.№7723/2015г. е прекратено като процесуално недопустимо-образувано при наличие на висящ процес между същите страни и по същия спор, като е посочено, че след извършена служебна справка съдът е установил, че в СГС между същите страни е било образувано гр.д.№4845/2015г., производството по което е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС, че е изискан препис от исковата молба по делото, образувано от СРС с №31068/2015г. на 33 състав. Посочено е също така, че изложените в искова молба с вх.№47508/14.04.2015г. обстоятелства, на които се основава искането, предмет на разглеждане по гр.д.№31068/2015г. по описа на СРС, 33 състав са идентични с тези по искова молба с вх.№76950/12.06.2015г., въз основа на която е образувано производството по гр.д.№7723/2015г. по описа на СГС, I-21 състав-твърдят се неравноправност на същите клаузи от договор от 21.05.2008г. между страните, нищожност поради противоречие с добрите нрави, неоснователно обогатяване на ответника, като и отправеното до съда искане е идентично-за присъждане в натура на обезщетение.
В подадената до САС частна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение се поддържа, че с молба №1077765/06.08.2015г., подадена до 33 състав на СРС по гр.д.№31068/2015г. са отстранени констатираните от съда нередовности на исковата молба, като е посочено, че искът се основава на несъществуването на договор за потребителски кредит №HL 45342/05.06.2009г., с който банката е осъществила противоправно поведение спрямо ищцата, че договорът и съставеният през 2009г. н.а.№150, том II, рег.№669, дело №321/2009г. са неистински документи, както и неверни, тъй като не отразяват действителните отношения между страните, но са послужили като основание за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В молбата-уточнение се посочва, че издадената от съда заповед за незабавно изпълнение е била укрита от жалбоподателката и едва на 25.06.2015г. се е запознала с цялото дело, с оглед на което предявява отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на оспорения договор и нотариален акт, като се посочва, че отговорност на банката е да докаже притежаваното от нея придобивно основание. Посочва се също така, че на 29.06.2015г. до 33 състав на СРС по гр.д.№31068/2015г. е подадена молба вх.№1064897 с искане да се приеме за разглеждане друг казус срещу [фирма] поради възникнали нови обстоятелства по дело №32590/2011г. на СРС, 74 състав, ЗП, както и че съгласно чл.104, т.3 ГПК е депозирана в СГС нова искова молба с вх.№76950/12.06.2015г. по чл.55, ал.1, изр. Първо ЗЗД, вр. чл.34 ЗЗД.
Посочените молба вх.№1064897/29.06.2015г. и молба вх.№1077765/06.08.2015г., които са приложени към жалбата, дават основание да се приеме, че извършената от първоинстанционния съд преценка за допустимостта на предявения иск не е основана на всички, обективно съществуващи към момента на постановяване на определението данни за предмета на гр.д.№31068/2015г. по описа на 33 състав на СРС. По делото е изискана и приложена само първоначалната искова молба с вх.№47508/14.04.2015г., постъпила в регистратурата на СГС и изпратена на СРС по подсъдност. Предметът на едно исково производство обаче не винаги се очертава само и единствено от изложените в първоначално подадената искова молба фактически обстоятелства и петитум, тъй като след постъпването на исковата молба съдът извършва първоначална преценка за редовността на същата по реда на чл.129 ГПК, каквато по гр.д.№31068/2015г. има данни да е била извършена. За извършването на проверката по допустимостта на иска в производството по гр.д.№7723/2015г. по описа на СГС обаче информация за очертания вследствие на тази преценка предмет на разглеждане по гр.д.№31068/2015г. не е била поискана. В нарушение на съдопроизводствените правила първоинистанционният съд не е поискал информация от СРС за предмета на делото към настоящия момент, за който значение има и обстоятелството приел ли е съставът на СРС извършеното с подадените от И. А. молби уточнение на предявения иск, изпратени ли са тези молби за отговор до ответника заедно с исковата молба, постъпил ли е отговор, изготвен ли е доклад по делото и какъв предмет на делото е посочен в него. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила обосновават извод за неправилност на постановеното определение, което следва да бъде отменено и делото бъде върнато на пръвоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от И. А. искова молба с вх.№76950/12.06.2015г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение №2790, постановено на 06.10.2015г. по ч.гр.д.№3760/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение по подадената от И. А. И. частна жалба вх.№13777/23.10.2015г.
ОТМЕНЯ определение №2790/06.10.2015г., постановено по ч.гр.д.№3760/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено определение №14856/23.07.2015г. на СГС, ГК, I-21 състав, с което производството по гр.д.№7723/2015г. е прекратено в частта по предявения от И. А. И. срещу [фирма] иск за присъждане на обезщетение в натура чрез връщане на недвижим имот, както и определение №14856/23.07.2015г. на СГС, ГК, I-21 състав в тази част и
ВРЪЩА делото на I-21 състав на ГК на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№7723/2015г. по подадената от И. А. И. искова молба с вх.№76950/12.06.2015г. в частта по предявения срещу [фирма] иск за присъждане на обезщетение в натура чрез връщане на жилище-апартамент №49 в [населено място], „К. поляна-I част“, [жилищен адрес].
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: